вторник, 22 септември 2015 г.

ПЛАЧ ЗА БЪЛГАРИЯ

(по повод 107 години от нейната
"независимост" и възродена държавност)


От тебе нищо не зависи -
ни дом, ни светли съдбини.
Беднякът тъжно е орисан
да слуша кухо как звъни.

Да гледа празното, че смазва
и скъпото до гняв гнети.
А някой гордо да разказва
че чест и слава си ни ти.

Каква ти чест? Каква ти слава,
щом пропаст страшна ни тежи?
Уж всички сме в една държава,
но някой повечко държи...

Живеем в обща бащиния
с един... на стадото баща,
но неговата управия
не ща, Българийо! Не ща!!!

И някога, когато легна
в пръстта по гръб или корем,
сълза за тебе ще ме жегне,
че бе, родино, мой ярем.

Че бе ми иго сред пустиня.
Надежда в храм без светлина.
И в теб, похулена светиньо,
царете нямаха вина...

Твориха черни летописи,
прогизнали в бедняшка кръв.
А в герба - горд и независим
все тъй назад препуска лъв.

Да спомня подвизи предишни,
завети, клетви и мечти...
А клетниците, днес излишни,
с какво ли ще запомниш ти?

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Няма коментари:

Публикуване на коментар