ВЪЛКОЛИС

Когато и последната искрица
угасне под смрачилата се вис,
Вълкът ще се ожени за Лисица
и скоро ще се пръкне Вълколис.

А този звяр, за грешните пречуден,
в сърцата им ще скочи - зъл, лукав.
И всичките народи в порив блуден,
ще го възпеят като величав.

Ще бъде цар, въздиган от кумири.
Звезда ще бъде, викана на бис.
Поклонници с китари и псалтири
ще хвалят своя славен Вълколис.

И в поривите земни, като гъби,
запържени в чудовищен обяд,
не ще усетят вълчите му зъби,
ни ямата в лисичата му смрад.

Но в кървав пир, догде се напирува,
ще го прониже Меч от Правда, бял,
и Вълколис, престанал да царува,
ще рухне в огън, сяра и печал.

(Възходът на падението)
Ясен Ведрин

ГОЛГОТСКИ ПРИЮТ

Една Голгота ще ме приюти.
Разпятие едно ще ми се случи.
В смъртта пресъхват земните мечти,
но горе на Небето блика ручей.

Светът зачерква истина от смут.
Лъжата е чудовище на воля.
Не искам да съм някой евтин шут
пред нея за огризки да се моля.

И по-добре - до кръст осиротял -
да се въздъхна, в долното отписан.
Отхвърлям състрадание и жал
за жребия, със който съм орисан.

Изплюх се във легена на Пилат.
Бях с Иродова жлъч анатемосан.
Отказах всеки жалък адвокат,
понеже знам на този свят защо съм.

Тълпата за възмездие крещи.
В безсилие на побесняло куче.
Една Голгота ще ме приюти.
Разпятие едно ще ми се случи...

(Птицата в теб)
Ясен Ведрин

ТЪГАТА ЗА ХРИСТОС

Тъгата като болка не векува,
дори за кратко време да боли.
Цена е тя, щом нещо скъпо струва,
а нужно е сърца да изцели.

Със нея се изплаща добротата
и вярата във светлите неща,
когато злият хлопне ти вратата
и грешните притегли към нощта.

Със нея претърпяваш всички рани,
обиди, хули, укори, злини...
Дори един с Христос да не остане,
тъгата ти прошепва: Остани!

Малцина пият Чашата горчива,
която Той за нас самичък пи.
Дори тъгата бурна да прелива -
изпий я... И докрай я претърпи!

Че някъде, оттатък, след пелина,
с нектар от радост Бог ще те теши -
щом ти и Господ, в болката двамина,
спасявали сте тъжните души...

(Бакърена паничка)
Ясен Ведрин

КРЕПИ МЕ, ВЯРО!

Крепи ме, Вяро! Здраво ме крепи,
че в трусове люлее се земята.
Човек се ражда, за да претърпи
най-гнусните спектакли на злината.

От болката да страда. Поруган.
Нечестието мълком да преглъща.
И винаги една престъпна сган
живота му на пъкъл да обръща.

Крепи ме, Вяро! Твърдо ме крепи!
До кремък и искра да бъда верен.
Безбожието - гняв ще потопи
и съд ще го осъди в мрака черен.

А аз, дори венеца си трънлив,
щом твой е - ще го считам за корона.
Когато Господ вътре в мен е жив
не значат нищо няколко пирона.

Крепи ме, Вяро! Дълго ме крепи,
че този свят суетен ще изтлее.
Да можеше духът ми да заспи
и в твоя сън летейки да светлее...

Да бих събрал възторг и синева,
а после като зов да ги разпръсна...
Ще светят в блясък слънчеви слова:
Исус е Жив! Исус за мен възкръсна!

Крепи ме, Вяро! Крепост ми бъди!
Блажен съм пред Престола ти довека,
щом горе - над далечните звезди -
Творецът ще въздигне в мен Човека!

(Бакърена паничка)
Ясен Ведрин

ПОСЛЕДНАТА ТРЕСКА

"И защо гледаш съчицата в окото
на брата си, а не забелязваш
гредата в твоето око?"
(Лука 6:41)

Последната останала треска
човек най-трудно вади от окото.
На този свят шахматната дъска
е пълна с мрачни фигури на Злото.

Но злият дявол партията шах
играе сам. С лукавост пресметлива.
И в сблъсъци - до пепел и до крах -
все още кръв човешка се пролива.

Обръща той народ против народ.
И царство против царство - да воюва.
А всеки цар със следващия ход
над трупове готов е да царува.

И всякога в спектакъла жесток
с една и съща мантра го възпяват:
Напред! Ще победим! Със нас е бог!
И тръгват... "бог" със "бог" да се сражават...

Щом злите дебнат своя шах и мат -
полетата остават черно-бели,
и в този дуализъм припознат
ще чезнат най-възвишените цели.

Христос, уви, не стига за Завет!
Висок е.... А властта е приземена.
Войните лумват с пешките напред,
дори земята да кърви червена.

Играе шах лъжецът! Все така...
И фигурите тласка към горкото.
Последната останала треска
човек най-трудно вади от окото...

(Бакърена паничка)
Ясен Ведрин

БОЖЕСТВЕНА ОТПЛАТА

Какво ли още чакаш ти от мен,
побъркан свят - до низост и вендета?
Помолих те да бъдеш осветен,
но ти избра тъмницата проклета.

Поисках да си щедър и любящ,
с усмивка и сърце на благодетел,
но ти, загърнат в черния си плащ,
от Бога даже лъч не си усетил.

Търкулнат. Като кално колело,
се спускаш към безмерната си яма.
И грайфери вещаят зло след зло
в последните потомци на Адама.

Не искам да ти бъда хроникьор
за смърт по вестникарските колони.
Плътта е пръст, приготвена за тор,
дори да я държиш със сто корони.

Грехът е грях, дори и възвисен
до някаква утеха безобидна.
И силният е трижди покосен,
когато рови в дупка на ехидна.

Изгряваш и замръкваш в бесове.
В агония - до ужас нелечима.
А дяволът всред тебе луд снове,
и граби те, макар, че цял те има.

Не чакай, свят, на теб да се даря!
За миг не скачам в ложето ти грешно!
Отгоре лумнал - горен ще горя,
дори да ме низвергнеш безутешно.

Че с онзи Ной от древния ковчег,
отново ти напомням сетнината -
за звяр, изгубил Смисъла-Човек,
Потопът е божествена отплата.

(Бакърена паничка)
Ясен Ведрин