В КОВЧЕГА НА НОЙ

Недей унива, душо моя,
че дъжд пороен вън вали.
Дошло е времето на Ноя
и болката до смърт боли.

Онази болка - там, отляво,
с която скръб вещае гнет,
когато кривото е право,
а бисер счита се за смет.

Потоп ще сполети земята.
Горкото страшно ще кипи.
Но ти това недей пресмята,
а само злото претърпи.

Че Съдникът отваря списък.
Със гняв присъдите чете.
И злите ще се давят с писък,
и най-злощастни ще са те.

А ти - в ковчега скрит на Ноя -
с един Завет се утеши,
че няма да смути пороят
на Господ верните души...

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

В СТЪПКИТЕ НА ЕНОХ

Когато откажеш да бъдеш голям -
Небето Заветно дарява те с Плам,
и Бог те подпира с Десница и Дъх
да стигнеш със вяра Сионския връх!

Когато не взимаш, но даваш навред,
и с прошка преборваш човешкия гнет -
дърво си, родено от живи води,
и в Бащина Памет оставяш следи.

Когато, напук на омраза и злост,
издишаш утеха и вдишваш Христос -
от теб към звездите, подобно стрела,
въздига се птица със Святи крила.

Когато с Духа си чрезмерно богат,
далече по-горен от долния свят -
в Енохови стъпки отправяш се там,
където си стълп от Господния Храм!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)