За съчица в окото сляп бъди.
Недей се взира в злобите човешки.
Безумците събират си греди
и виждат в други срамните си грешки.
С вериги окована - съвестта
не стига до гледеца, да заплаче.
И капят като есенни листа
компромиси - петаче след петаче.
Грехът на мимолетния престол
от приказка на Андерсен трепери.
А царят все не вижда, че е гол,
и себе си във егото си мери.
Светът - като въртоп неумолим -
безгрешните към ямата завлича.
Грехът е грях, когато е простим...
А го прощава, който те обича...
Ясен Ведрин
(Тленен остатък)
Няма коментари:
Публикуване на коментар