От двата свята - Дух и пръст -
един човекът си избира.
И давайки му - къс по къс -
за него страда и умира.
А няма кой да пресече
посоки противоположни.
Небето верните влече,
земята - тварите безбожни.
Въпрос на избор и съдба.
Залог на преходно и тленно.
Не се държи в една торба
до евтиното - скъпоценно.
Не се събират в съвестта
до чиста вяра - лъст от мрака.
Една отворена врата
намира онзи, който чака...
Но с вик в тъмницата: Прости!
човекът Вечността открива.
Роден отгоре - да блести
със вяра истинска и жива.
Ясен Ведрин
(Птицата в теб)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.