сряда, 12 ноември 2014 г.

УСМИХВАТ ЛИ СЕ КУКЛИТЕ НА КОНЦИ?

Като поет, който пише стихове в последните двадесет и пет години, аз многократно съм имал прекрасната възможност да извиквам усмивка върху лицата на читателите си. И тогава съм усещал, че усмивката е цветето на душата и начинът на човек да откликне на личното си съприкосновение с щастието. Усещането е наистина незабравимо. То е възторгът и удовлетворението, че можеш да докоснеш най-дълбоките чувства в човека. Да го развълнуваш и предизвикаш да покаже най-красивото в себе си. А много често усмивката е по своему заразна, защото като жест предизвика моментален отзвук. Тя е чудесният емоционален заряд, с който денят ни може да се осмисли от утрото до вечерта.
Не е имало случай да не отговоря на усмивката с усмивка, когато усетя, че този, който ми се усмихва, е непринудено искрен и доброжелателен към мен. Винаги го правя, защото това осмисля личното ми светоусещане за добро и вътрешната ми потребност от позитивизъм.
Има обаче една усмивка, която ми се натрапва в последните две години – било от медии, вестници или Интернет. Усмивка, която не мога да понасям поради фалша и неискреността, с която е заредена. Усмивка, която не може да ме направи съпричастен към усмихващия се. Просто, защото той не се усмихва нито на мен, нито на вас, нито на който и да било обикновен човек в България. Не! Той се усмихва единствено на себе си и на собственото си благополучие, което споделят един нищожен процент галеници на съдбата. И аз трябва да бъда най-вероятно олигофрен, натъпкан с психотропни лекарства, за да се ухиля на въпросният щастливец, изгрял на политическата сцена в България. Защото никога няма да го припозная като политик, който представлява моята вяра или надежда. Никога няма да приема натрапчивия блясък и мазното лустро, с което той претендира да е преуспял в кариера и обществена значимост. Най-малкото, защото в усмивката му няма и грам състрадание или съчувствие към онези, които би трябвало да представлява като държавен статут и институция. Въпросният индивид витае в розовите облаци на човешкото си щастие, използвал като ракета-носител харизмата на личния си ментор и кукловод. И ако някога сте ходили на куклен театър, то непременно сте забелязали колко изкуствени и безизразни са усмихнатите кукли, на които само актьорите зад паравана се мъчат да вдъхнат живот и присъствие. А това е страшно, когато се отнася за лидер, който би трябвало да олицетворява единството на нацията. Не разбра ли смешникът за годините си, прекарани във властта, че не може да държи една и съща маска на ухилен бизнесмен, когато в нея не се отразяват тежненията и мъките на огромна част от българите? Ако да беше държавният му пост евтино хумористично шоу, то да приемем, че усмивката ще отговаря на поведението му. Но да се хилиш без никакъв повод на цялата нация и да си вярваш, че това ще ухили и всички българи, то това е най-малкото несериозно. Защо несериозно ли? Ами именно защото като обединител на нацията трябва да намериш верния и точен баланс на излъчването си, с който да убедиш всички, че тежиш на мястото си. Но да бъдеш кукла, която си е разтегнала устните като джокер, то това непременно отприщва обратен ефект. Толкова обратен, колкото се загатва във филмите на ужасите, където ухилената маска винаги олицетворява първичното зло.
Опомни се, ухилен Буратино на конци! Защото получаваш високата си заплата за длъжност, която трябва да обединява българите, а не да ги разделя! Репетирай пред огледалото всички останали лицеви изражения, с които би могъл да покажеш съчувствие, състрадание, смирение, отговорност! Реагирай адекватно на всяка ситуация, която изисква държавническата ти намеса, защото един ухилен политик на фона на тоталната криза в държавата и на потресаващата мизерия на милиони българи, изглежда не комично, но зловещо! Като кукла на конци, която е предпочела режисирания спектакъл зад кулисите вместо истинския, реален и непоносим живот на хората!
Опомни се, кукло! И ако сама не можеш да осъществиш промяната си – намери си точния PR, който да те научи!
Защото, лично за мен, от ухилената ти физиономия лъха непоносимо угнетение!

Ясен Ведрин

Няма коментари:

Публикуване на коментар