ПЛАЧ ЗА БЪЛГАРИЯ

(по повод 107 години от нейната
"независимост" и възродена държавност)


От тебе нищо не зависи -
ни дом, ни светли съдбини.
Беднякът тъжно е орисан
да слуша кухо как звъни.

Да гледа празното, че смазва
и скъпото до гняв гнети.
А някой гордо да разказва
че чест и слава си ни ти.

Каква ти чест? Каква ти слава,
щом пропаст страшна ни тежи?
Уж всички сме в една държава,
но някой повечко държи...

Живеем в обща бащиния
с един... на стадото баща,
но неговата управия
не ща, Българийо! Не ща!!!

И някога, когато легна
в пръстта по гръб или корем,
сълза за тебе ще ме жегне,
че бе, родино, мой ярем.

Че бе ми иго сред пустиня.
Надежда в храм без светлина.
И в теб, похулена светиньо,
царете нямаха вина...

Твориха черни летописи,
прогизнали в бедняшка кръв.
А в герба - горд и независим
все тъй назад препуска лъв.

Да спомня подвизи предишни,
завети, клетви и мечти...
А клетниците, днес излишни,
с какво ли ще запомниш ти?

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

ТЪЖНА ИРОНИЯ ПО СТИХ, ПОСВЕТЕН НА ХАДЖИЯ...

Кажи ни, Меркел, де е парата?
Дали е в Мюнхен или в Берлина?
Тръгваме всички! Слагай печата!
Искаме, фрау, в твойта родина!

Едни през Австрия идваме бърже.
Други - през Дания, още смутена.
Няма в Европа кой да ни върже!
Тя си е наша, родна, свещена!

Настане щурм. Полумесец изгрее.
Тръгват тълпите в пътя нелесен.
Граници няма. Моралът где е?
Сигур събира у Брюксел плесен...

СЛОВО ЗА ДЛЪЖНИКА

Грешиш, че нямаш дългове, човеко!
Дори след гроба - всеки е длъжник.
Небето гледай! Колко е далеко!
Че там духът отива в сетен миг.

Едни везни - от Святост безпристрастни -
претеглят мисли, думи и дела,
и стават греховете по-опасни
от всичките човешки теглила.

Дългът расте, а няма кой назаем
да би ти дал, че да го изплатиш.
И ужасът нараства нескончаем,
когато пред Създателя мълчиш.

Да би се скрил от Него... Но не може!
Редуват се падение с вина.
"Прости ми престъпленията, Боже!
Тъй тежка стана моята везна..."

"Да ти простя ли?" - пита Съдията -
"Та Аз от Милост те потърсих пръв!
И всичките длъжници по земята
реших да опростя с пролята Кръв.

Върни Ми тази капчица червена,
отронена за тежкия ти грях,
така везната ще е изплатена
и мигом ще изчезне твоят страх..."

Дали за по-нататъшна развръзка
да бих написал някой друг куплет?
На злия днес душата му е дръзка
и дълговете трупа в път проклет.

Щом никой на света не му ги иска
решава той, че нищо не дължи.
Над бедните и честните се киска,
и цял живот ги трови със лъжи.

Но идва миг да му привършат дните,
дори и сто години доживял.
И ще не ще - застанал пред везните -
ще вземе отредения си дял...

Грешиш, че нямаш дългове, човеко!
Да, имаш!... Но Христос за тях плати!
Повярвай Го! И в бремето нелеко
небесно оправдан ще бъдеш ти...

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)