събота, 30 септември 2017 г.

КЪМ ПРИЯТЕЛИТЕ НА ПОЕЗИЯТА МИ!

Мили приятели! Студеното есенно време беше добра възможност да актуализирам поезията си, преработвайки всички мои стихосбирки, за да прибавя в тях написаните нови стихотворения през последната година. На долупосочения адрес в Интернет ще попаднете на поетичния ми сайт, откъдето можете да изтеглите даром петнадесет стихосбирки с цялата възможна тематичност на човешкия живот и битие. Без, разбира се, да имам никакви претенции за изчерпателност, аз ви подарявам поезията си с единственото пожелание да бъдете боголюбиви и човеколюбиви! 
С обич и искреност към всички вас, приятели!
Ето и адреса ми в Интернет, откъдето да си изтеглите моята поезия:

петък, 29 септември 2017 г.

ЕСЕН, ДОШЛА ДО СЪРЦЕТО

Пак валят дъждовете над мен
в тази есен, от облаци жива.
И от тихи мечти напоен
моят блян като стих ги излива.

Капкоструен - небесният свод
с мъдра песен трепти от простора,
че водата е светъл живот,
подаряван на сухите хора.

И когато, прогизнали в плач,
се обикнат в съдбовната киша,
ще усетят, лишени от здрач,
как след прошка най-леко се диша.

Пак валят дъждовете над мен
своя Свят тайнопис от Небето.
Мокър свят - от води покорен...
Като есен, дошла до сърцето...

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

вторник, 26 септември 2017 г.

КЪМ СЪВЕСТТА МИ!

Приятелко на моята душа!
Така съм благодарен, че те има!
Ти страдаш в мен, когато съгреша
и винаги си крехка и ранима.

Сълзите си горчиви не броих.
Възходите ми гаснеха в провали.
В скръбта ти се научих да съм тих
и с тебе исках Бог да ме пожали.

Сега те моля! В мене остани!
Бъди ми съдия! И лъч сред мрака!
Тъй много са човешките злини,
че Страшен Съд мнозина ще дочака.

Не ме пропускай в никоя вина!
Ридай у мен! И аз ще заридая!
А щом докосна мир и тишина,
готов ще бъда вдън да се покая.

Че някога, изтлял от пръст и плът,
едничка теб ще занеса оттатък.
И все едно дали съм имал път
безкрайно дълъг или твърде кратък.

У мене Съдията ще се взре
да види теб, небесно утешена,
че щом човекът в сетен час умре -
венец е горе... Или пък мишена!

Приятелко! Пронизвай ме сега!
Недей пести стрелите си в колчана!
И нека днес пред твоята тъга
душата ми горчи, докрай смълчана...

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

събота, 23 септември 2017 г.

ЕДЕМ

Не те открих на този свят, Едем!
Далечен си. Мечта, от поглед скрита.
А би могъл да бъдеш звезден крем,
да ти се радвам дълго, до насита.

Не си медал във земните борби
или тръстика в блатото на скота.
Въздиша те душата, щом скърби,
а няма миг утеха за живота.

Да бих те в стих рисувал - без слова
перото би притихнало над листа.
А няма сътворени сетива
за Вечността ти Свята и пречиста.

Оставам сляп и ням. Но не съвсем...
До дъх и вяра зная, че те има.
Не те открих на този свят, Едем!
Но пак от тебе ме откриха Трима!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

четвъртък, 7 септември 2017 г.

СЛЕД УРАГАНА ИРМА

(които разруши купища луксозни
имоти на мултимилионери в "райските"
островчета на Карибския регион)

Ураганът вилня и отмина,
а след него едно проумях:
Няма никаква Райска градина
в този свят на развала и грях.

Ако алчният мисли, че Рая
е спечелил за много лета,
пак в руини ще гази накрая
и безумен ще плюе в калта.

За какво са му слава и блясък
над безброй сиромашки души,
щом дома си строил е на пясък,
който злата стихия троши?

Или как ще приключи с поклона
пред ковчежника зъл и лъстив,
щом изтръгне го с вихър Мамона,
та да види духа си ръждив?

Ураганът вилня и отмина.
Някой стресна, а друг разори.
Канарата намират малцина.
(И в очите им няма пари...)

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

вторник, 5 септември 2017 г.

РЕКВИЕМ ЗА СВЕТА

Светът се срутва. Спор да няма.
И адът е разтворил паст.
А в тази предузната драма
човекът си подбира власт.

Царе - с лопата да ги рине.
Заможни, хитри... Змийски род.
Но Истинският Цар един е
на Вечния Си небосвод.

Надежда вече не остава
в залог за пръст или за плът.
С природа гнусна и лукава
примамва грешните светът.

Тъй както малките карфици
магнитът властен ги държи,
така душите са под прицел
на най-изкусните лъжи.

Да би решил свидетел верен
да ги обърне в път назад,
дори от дявола по-черен
ще бъде примерът му Свят.

Ще бъде стъпкан с ярост дива
от побеснелите тълпи.
Кръвта си даже да пролива
и като дякон да заспи...

Светът се срутва. Зъл. Безбожен.
Увит в прегръдката на змей.
Приляга в брачното му ложе,
а Бога счита за злодей.

Потоп от гняв ехти, приижда.
Слепеят земните царе.
И само пришълецът вижда,
че всичко скверно ще измре.

В дълбоко изкопана яма
ще паднат злите в близък час.
Светът се срутва. Спор да няма.
И адът е разтворил паст.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

неделя, 3 септември 2017 г.

ПРЕДЧУВСТВЕНА ЕСЕН

Земята бавно пожълтява
от есенното злато.
Но още вътре в мен остава
усещане за лято.

И както чаша старо вино
омайва сетивата,
така и спомените в синьо
пленили са душата.

Безгрижни птици в гъсталака
допяват песни летни,
дори дъждът унил да трака
по клоните им цветни.

А вятърът да ги подканя
за полет най-далечен.
Пристигай, есен златоткана!
Мъдрувай в стих изречен!

Зова те в горската дъбрава,
изсъхнал след вълните.
Че в теб душата ми пресява
най-скъпото от дните...

Ясен Ведрин
(Отвара от въздишки)