КЪМ ПРИЯТЕЛИТЕ НА ПОЕЗИЯТА МИ!

Мили приятели! Студеното есенно време беше добра възможност да актуализирам поезията си, преработвайки всички мои стихосбирки, за да прибавя в тях написаните нови стихотворения през последната година. На долупосочения адрес в Интернет ще попаднете на поетичния ми сайт, откъдето можете да изтеглите даром петнадесет стихосбирки с цялата възможна тематичност на човешкия живот и битие. Без, разбира се, да имам никакви претенции за изчерпателност, аз ви подарявам поезията си с единственото пожелание да бъдете боголюбиви и човеколюбиви! 

С обич и искреност към всички вас, приятели!

Ето и адреса ми в Интернет, откъдето да си изтеглите моята поезия:

http://www.vedrin-poetry.org/

ЕСЕН, ДОШЛА ДО СЪРЦЕТО

Пак валят дъждовете над мен
в тази есен, от облаци жива.
И от тихи мечти напоен
моят блян като стих ги излива.

Капкоструен - небесният свод
с мъдра песен трепти от простора,
че водата е светъл живот,
подаряван на сухите хора.

И когато, прогизнали в плач,
се обикнат в съдбовната киша,
ще усетят, лишени от здрач,
как след прошка най-леко се диша.

Пак валят дъждовете над мен
своя Свят тайнопис от Небето.
Мокър свят - от води покорен...
Като есен, дошла до сърцето...

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

КЪМ СЪВЕСТТА МИ!

Приятелко на моята душа!
Така съм благодарен, че те има!
Ти страдаш в мен, когато съгреша
и винаги си крехка и ранима.

Сълзите си горчиви не броих.
Възходите ми гаснеха в провали.
В скръбта ти се научих да съм тих
и с тебе исках Бог да ме пожали.

Сега те моля! В мене остани!
Бъди ми съдия! И лъч сред мрака!
Тъй много са човешките злини,
че Страшен Съд мнозина ще дочака.

Не ме пропускай в никоя вина!
Ридай у мен! И аз ще заридая!
А щом докосна мир и тишина,
готов ще бъда вдън да се покая.

Че някога, изтлял от пръст и плът,
едничка теб ще занеса оттатък.
И все едно дали съм имал път
безкрайно дълъг или твърде кратък.

У мене Съдията ще се взре
да види теб, небесно утешена,
че щом човекът в сетен час умре -
венец е горе... Или пък мишена!

Приятелко! Пронизвай ме сега!
Недей пести стрелите си в колчана!
И нека днес пред твоята тъга
душата ми горчи, докрай смълчана...

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

ЕДЕМ

Не те открих на този свят, Едем!
Далечен си. Мечта, от поглед скрита.
А би могъл да бъдеш звезден крем,
да ти се радвам дълго, до насита.

Не си медал във земните борби
или тръстика в блатото на скота.
Въздиша те душата, щом скърби,
а няма миг утеха за живота.

Да бих те в стих рисувал - без слова
перото би притихнало над листа.
А няма сътворени сетива
за Вечността ти Свята и пречиста.

Оставам сляп и ням. Но не съвсем...
До дъх и вяра зная, че те има.
Не те открих на този свят, Едем!
Но пак от тебе ме откриха Трима!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

СЛЕД УРАГАНА ИРМА

(които разруши купища луксозни
имоти на мултимилионери в "райските"
островчета на Карибския регион)

Ураганът вилня и отмина,
а след него едно проумях:
Няма никаква Райска градина
в този свят на развала и грях.

Ако алчният мисли, че Рая
е спечелил за много лета,
пак в руини ще гази накрая
и безумен ще плюе в калта.

За какво са му слава и блясък
над безброй сиромашки души,
щом дома си строил е на пясък,
който злата стихия троши?

Или как ще приключи с поклона
пред ковчежника зъл и лъстив,
щом изтръгне го с вихър Мамона,
та да види духа си ръждив?

Ураганът вилня и отмина.
Някой стресна, а друг разори.
Канарата намират малцина.
(И в очите им няма пари...)

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

РЕКВИЕМ ЗА СВЕТА

Светът се срутва. Спор да няма.
И адът е разтворил паст.
А в тази предузната драма
човекът си подбира власт.

Царе - с лопата да ги рине.
Заможни, хитри... Змийски род.
Но Истинският Цар един е
на Вечния Си небосвод.

Надежда вече не остава
в залог за пръст или за плът.
С природа гнусна и лукава
примамва грешните светът.

Тъй както малките карфици
магнитът властен ги държи,
така душите са под прицел
на най-изкусните лъжи.

Да би решил свидетел верен
да ги обърне в път назад,
дори от дявола по-черен
ще бъде примерът му Свят.

Ще бъде стъпкан с ярост дива
от побеснелите тълпи.
Кръвта си даже да пролива
и като дякон да заспи...

Светът се срутва. Зъл. Безбожен.
Увит в прегръдката на змей.
Приляга в брачното му ложе,
а Бога счита за злодей.

Потоп от гняв ехти, приижда.
Слепеят земните царе.
И само пришълецът вижда,
че всичко скверно ще измре.

В дълбоко изкопана яма
ще паднат злите в близък час.
Светът се срутва. Спор да няма.
И адът е разтворил паст.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

ПРЕДЧУВСТВЕНА ЕСЕН

Земята бавно пожълтява
от есенното злато.
Но още вътре в мен остава
усещане за лято.

И както чаша старо вино
омайва сетивата,
така и спомените в синьо
пленили са душата.

Безгрижни птици в гъсталака
допяват песни летни,
дори дъждът унил да трака
по клоните им цветни.

А вятърът да ги подканя
за полет най-далечен.
Пристигай, есен златоткана!
Мъдрувай в стих изречен!

Зова те в горската дъбрава,
изсъхнал след вълните.
Че в теб душата ми пресява
най-скъпото от дните...

Ясен Ведрин
(Отвара от въздишки)