ВИК В ТЪМНИЦАТА

От двата свята - Дух и пръст -
един човекът си избира.
И давайки му - къс по къс -
за него страда и умира.

А няма кой да пресече
посоки противоположни.
Небето верните влече,
земята - тварите безбожни.

Въпрос на избор и съдба.
Залог на преходно и тленно.
Не се държи в една торба
до евтиното - скъпоценно.

Не се събират в съвестта
до чиста вяра - лъст от мрака.
Една отворена врата
намира онзи, който чака...

Но с вик в тъмницата: Прости!
човекът Вечността открива.
Роден отгоре - да блести
със вяра истинска и жива.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

НАПОМНЯНЕ ЗА СМИРНЕНСКИ

120 години от рождението на Поета!

Усещаш ли? Светът е нощ,
в която зъл царува мракът.
А братчетата на Гаврош
все още изгрева си чакат.

Студеният и пуст неон
сърцата им с любов не сгрява.
А от витрините Мамон
блести с отровната си слава.

Иди при скръбните деца.
Вестител им бъди с утеха.
И бледите им сърчица
загръщай със небесна дреха.

Напук на студ и тъмнина -
стопли Гаврош или Козета...
И сам ще смажеш Сатана,
тъй както смачка го Поета...

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

СЪЧИЦА В ОКОТО

За съчица в окото сляп бъди.
Недей се взира в злобите човешки.
Безумците събират си греди
и виждат в други срамните си грешки.

С вериги окована - съвестта
не стига до гледеца, да заплаче.
И капят като есенни листа
компромиси - петаче след петаче.

Грехът на мимолетния престол
от приказка на Андерсен трепери.
А царят все не вижда, че е гол,
и себе си във егото си мери.

Светът - като въртоп неумолим -
безгрешните към ямата завлича.
Грехът е грях, когато е простим...
А го прощава, който те обича...

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)