Не вижда злият кипналата лава,
защото е в душата си безок.
В нечестие цъфти и прецъфтява,
похулил съвест, Истина и Бог.
Съдби прекършва като сухи клони
и гърлено се киска. Без вина...
Брои пари зад мраморни колони -
тъй скъпа за поклона му цена.
Сред властните - подобно бог се вижда
във някакъв измислен пантеон.
Осмива, угнетява и обижда
тълпите под омразния си трон.
Сънува се - велик и вековечен
където с лаври сплитат му венец.
С най-бляскавата мантия облечен.
С най-прелестния образ на светец.
А вътре във сърцето му - тунели
със червеи, пълзящи в гнилота.
И колкото ръцете му са взели -
до атом ще го върнат на смъртта.
Съдбата му проклета - не желая,
че плевелът приготвен е за съд.
И някой ден намери ли си края,
горкото вечно чака го отвъд.
Ясен Ведрин
(Възходът на падението)
Няма коментари:
Публикуване на коментар