Текат последните години
на този свят, прогнил от зло.
И той безбожен ще се срине
с лукавото си потекло.
Лъжа сърцата не засища.
Поглъщат я, но гинат в глад.
И празни в търсеното Нищо
си плащат скъпия обяд.
Уви! Трагедия голяма
с един невидим кукловод.
Душите, хвърлени във яма,
се радват "колко им е гот..."
Рушат се клетви, манифести...
Престоли с глинени крака...
И всичките дела безчестни
завлича кървава река.
Не бих могъл да те оплача
о свят, жесток като Каин!
До тлен предаден си на здрача,
и негов ще останеш син.
Зората те споходи свише!
С пирони ти я окова!
И сам намери се излишен
под твърде Свята синева.
Греха превърна във епоха.
В закон и норма! В мор и сеч!
От теб злотворствата дойдоха
и с теб ще идат надалеч...
В един затвор с вълни от огън...
В безмерна пустош, в сън горещ!
И аз не бих ти казал "Сбогом",
защото с Бога ти не щеш...
Текат последните години
на този свят, прогнил от зло.
И той безбожен ще се срине
с лукавото си потекло.
Ясен Ведрин
(Възходът на падението)
Няма коментари:
Публикуване на коментар