Макар и паднал под земята
с едно се дяволът теши -
прибавил си е в занаята
бюро "Изгубени души".
А то се пълни ежечасно
и няма си почивен ден.
Светът местенце е опасно -
безчестен, див и извратен.
Под поглед строг на зли зеници
с души пристъпват бесове.
Крадци, измамници, циници -
кръвясали от грехове.
Печалба занаятът бълва.
Душите имат си цена.
Със тях тефтера си попълва
низвергнатият Сатана.
И всяко име, щом запише,
с ръце доволен пляска: "Ах!
За Тебе, Боже, съм излишен,
но имам пещери от грях.
Душа се губи там... И ето -
попада в моето бюро!
Не иска Пример от Небето
и мрази Правда и Добро!
Тежи си тя като олово!
Огъва черните везни!
И аз я блазня с тъмно слово!
При мене в мрака остани!
Изгубена бъди довека.
Къртица! Прилеп, ако щеш!
Че правя аз съдбата лека
на всичката безбожна леш..."
Такива дяволът ги плещи,
безмерно гнусен и лукав.
Но хванат в Божиите клещи
ще пламне в бъдещия Гняв.
Дано Христос да ви намери,
души, изгубени сред мрак!
Че Той за адовите двери
отне ключа на Своя враг!...
(Възходът на падението)
Ясен Ведрин
Няма коментари:
Публикуване на коментар