НЕ ВЯРВАЙ НА ЛИСТА!

Не вярвай на дърво, което
се хвали с хиляди листа,
но плод най-сладък от Небето
не е родило с възрастта.

Че някога Христос премина,
в умората усетил глад,
и пред разлистена смокиня
потърси Свойта Благодат.

Уви! Безплодно бе дървото.
Създателя си наскърби.
И Той прокле го със горкото
над най-греховните съдби.

"От теб довека плод да няма,
но ялово си остани!
Че от листата ти измама
очи човешки ще плени...

За Мене си дърво омразно.
В земята щедра - паразит.
Щом спира гладният напразно
и с теб не може да е сит..."

Не вярвай на дърво, което,
изгуби Живата Вода.
Изсъхнало е то. Проклето.
И няма в Царството следа.

Защото смисълът едничък
под този Свят Небесен свод,
е Господ Бог да заобичаш,
и раждаш Неговия Плод!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

БЮРО "ИЗГУБЕНИ ДУШИ"

Макар и паднал под земята
с едно се дяволът теши -
прибавил си е в занаята
бюро "Изгубени души".

А то се пълни ежечасно
и няма си почивен ден.
Светът местенце е опасно -
безчестен, див и извратен.

Под поглед строг на зли зеници
с души пристъпват бесове.
Крадци, измамници, циници -
кръвясали от грехове.

Печалба занаятът бълва.
Душите имат си цена.
Със тях тефтера си попълва
низвергнатият Сатана.

И всяко име, щом запише,
с ръце доволен пляска: "Ах!
За Тебе, Боже, съм излишен,
но имам пещери от грях.

Душа се губи там... И ето -
попада в моето бюро!
Не иска Пример от Небето
и мрази Правда и Добро!

Тежи си тя като олово!
Огъва черните везни!
И аз я блазня с тъмно слово!
При мене в мрака остани!

Изгубена бъди довека.
Къртица! Прилеп, ако щеш!
Че правя аз съдбата лека
на всичката безбожна леш..."

Такива дяволът ги плещи,
безмерно гнусен и лукав.
Но хванат в Божиите клещи
ще пламне в бъдещия Гняв.

Дано Христос да ви намери,
души, изгубени сред мрак!
Че Той за адовите двери
отне ключа на Своя враг!...

(Възходът на падението)
Ясен Ведрин

ЛЮБОВТА НА ДОБРОТО

Когато беднякът от зло се навежда
и няма си Вяра, и няма Надежда,
докосвай огнището - там, под реброто -
а после му дай да се стопли с Доброто.

Че малкото огънче щом го запали,
ще лумне духът му под вехти парцали,
и Вярата пак ще се върне - гореща,
и мигом Надеждата той ще усеща.

Любов ли е - с Огън тя двете увлича.
Най-искрено с нея човек се обича!
Най-вярно със нея човек се надява!
Любов ли е? Злото с Добро побеждава!

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

***

Муха, комар и алчен кърлеж
с протест едва ли ще отхвърлиш!
Природата им е такава,
че тленна плът ги приютява!

А кръвосмучещите твари
единствен Господ ще удари,
когато с Йоновото слово
при Бога върнем се отново!

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

РЪКАТА МУ ХВАНИ!

Ръката Му прободена хвани,
тъй както цвете слънчев лъч привлича!
И Той ще бъде с теб през всички дни -
да те подкрепя, и да те обича!

Ръката Му прободена хвани,
като въже сред буря в океана!
И Той ще спре най-страшните вълни,
душата ти изкупил оправдана.

Ръката Му прободена хвани,
тъй както птица с плясък на крилата
намира най-лъчисти висини,
въздигната високо над земята!

Ръката Му прободена хвани,
и нека да те води Той довека,
платил Цена над всичките цени
и в тебе Свята сътворил пътека...

Ръката Му прободена хвани!
От нея Кръв очиства и спасява!
И без присъди, болки и вини,
докосвай се до Неговата Слава!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

ТЕКАТ ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ

Текат последните години
на този свят, прогнил от зло.
И той безбожен ще се срине
с лукавото си потекло.

Лъжа сърцата не засища.
Поглъщат я, но гинат в глад.
И празни в търсеното Нищо
си плащат скъпия обяд.

Уви! Трагедия голяма
с един невидим кукловод.
Душите, хвърлени във яма,
се радват "колко им е гот..."

Рушат се клетви, манифести...
Престоли с глинени крака...
И всичките дела безчестни
завлича кървава река.

Не бих могъл да те оплача
о свят, жесток като Каин!
До тлен предаден си на здрача,
и негов ще останеш син.

Зората те споходи свише!
С пирони ти я окова!
И сам намери се излишен
под твърде Свята синева.

Греха превърна във епоха.
В закон и норма! В мор и сеч!
От теб злотворствата дойдоха
и с теб ще идат надалеч...

В един затвор с вълни от огън...
В безмерна пустош, в сън горещ!
И аз не бих ти казал "Сбогом",
защото с Бога ти не щеш...

Текат последните години
на този свят, прогнил от зло.
И той безбожен ще се срине
с лукавото си потекло.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

РЕКВИЕМ ЗА НЕЧЕСТИВИЯ

Не вижда злият кипналата лава,
защото е в душата си безок.
В нечестие цъфти и прецъфтява,
похулил съвест, Истина и Бог.

Съдби прекършва като сухи клони
и гърлено се киска. Без вина...
Брои пари зад мраморни колони -
тъй скъпа за поклона му цена.

Сред властните - подобно бог се вижда
във някакъв измислен пантеон.
Осмива, угнетява и обижда
тълпите под омразния си трон.

Сънува се - велик и вековечен
където с лаври сплитат му венец.
С най-бляскавата мантия облечен.
С най-прелестния образ на светец.

А вътре във сърцето му - тунели
със червеи, пълзящи в гнилота.
И колкото ръцете му са взели -
до атом ще го върнат на смъртта.

Съдбата му проклета - не желая,
че плевелът приготвен е за съд.
И някой ден намери ли си края,
горкото вечно чака го отвъд.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)