ОБИКНОВЕН СТИХ

Похлопай, и ще ти отворят!
Така е простичко това!
Намират се добрите хора
и се докосват със слова.

Здрависват се дори десници,
обречени в свещен обет,
а Правдата с извечен прицел
посочва Верния Завет.

Оставай глух за злостна клюка.
Не пускай зло да ти шуми.
Зад всяка блазнеща сполука
се крият дяволски тъми.

В една натрапчива реклама
ментето блазни куп очи.
И по-добре е да го нямаш,
а не лъжа да те вгорчи.

От стадни чувства не унивай,
дошли с прежаленото "бее"...
Сърцето си добрякът скрива,
щом има вяра и Небе.

Разумният скала възкачва,
та в нея да се съгради,
далеч от суетата мрачна
на бутафорните звезди.

Не бързай да отвърнеш взора
от този стих обикновен.
Похлопай, и ще ти отворя!
А в тебе ще изгрее Ден!

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

ОБВЪРЗВАН СЪС ЗАВЕТ

Едно въже за цял живот ми стига.
Дори за Вечност, някъде отвъд.
Не ща съдба, подобна на верига,
която е обречена за съд.

Едно въже, изплетено от нишки,
които Любовта с лъчи тъче.
Заветът от молитви и въздишки
на вече побелялото момче.

Край мен светът от тъмен бяс се дави.
Потъва и не ще да се спаси.
Най-кривите - за себе си са прави
и дух лукав душите им мърси.

Каква ли болка още ще износя
не знам, не питам... Нека да боли!
С въже ме тегли Виа Долороса,
и врича ме на смърт, като че ли...

И без да съжалявам, че е клета
съдбата ми от заник до зори,
с най-светлото от всичките въжета,
дано се в мене Господ възцари...

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

ПРОКУДЕН РАЗДАВАЧ

Понякога раздавам чудеса,
напред протегнал пълните си шепи -
Любов в небесни капчици роса
със звук за глухи и лъчи за слепи.

Прескръбен, Чудотворецът над мен
сълзи пролива в Святостта Си скрита.
Светът не е с вълшебства покорен,
но в дебрите на зъл магьосник скита.

А аз, дори и чудо не дарил,
виновен под Небето коленича.
Прости ми, Боже, че съм тъй немил
на хора, от които мрак наднича.

Свещеното е стъпкано със гняв.
Безценно - на сергиите не струва.
И свил сърцата до юмрук корав
омразен дух в неверните вихрува.

Как исках дар на Теб да принеса -
души, родени в трепет и почуда.
И с всичките Ти светли чудеса
света за ново утро да събудя.

Уви! Той спи мъртвешкия си сън
в най-хлъзгавия ров на битието.
А аз, ръце протегнал, съм отвън,
пред тъмни порти с надписа: Заето!

Прокуден от тълпите раздавач,
и странник, който приют не съзира.
Дано усетиш, Боже, Твоят Плач
как вечер от очите ми извира...

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

СМИСЪЛ И ЗОВ

(на жена ми Йовелина)

Нови изгреви в теб да усещам.
В нови залези ти да си с мен.
Да си бряг, който утрото среща.
Да си връх, от мечти свечерен.

Кръговрат от предчувствия нека
в обичта ми рисува бразди.
И да бъде дъхът ти пътека
от светулки и нощни звезди.

През очите ти цяла вселена
да ме гмурне в безброй чудеса...
И душата ми, в теб озарена,
да осъмне с небесна роса.

Най-желана, до тиха минута...
Изживяна - до свят стихослов.
Ще си винаги близо, на скута,
до сърцето ми - в смисъл и зов.

Ясен Ведрин
(Сбъдната Вселена)

МОЛИТВЕН СТИХ

(след терора в Барселона)

След всички вършени кланета
в триумф за черната злина,
живее ми се на планета,
но без злодея Сатана.

Където Господ Бог царува
във всяко тупкащо сърце,
и светла радостта ликува
в протегнати с копнеж ръце.

О, идвай, Боже Всемогъщи,
със Меч правдив на Съдия!
Ликът Ти нека се намръщи
против проклетата змия!

Когато Твоят Дух Го няма,
в сърцата Святост да твори,
светът потъва в тъмна яма
и зло човеците гори.

Ела, Любов от висината!
Възлей се, слънчев водопад!
И нека свети Светлината,
сразила огнения ад.

А в Тебе, с Милост опростени,
душите да творят Добро,
не в грешния Адам родени,
но от Христовото ребро...

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

ОСЕНЯВАНЕ

Човек с една съдба се ражда
за щастие или беда.
Когато го измъчва жажда
да търси глътката вода.

Със къшей хлебец да залъже
стомаха, че е вече сит,
и даже да си ляга тъжен,
в съня поне да е честит.

Така е видимо и ясно
човешкото ни битие.
Да бъдеш жив си е прекрасно,
и просто като две и две.

Но някак губи се следата
в божествените висини,
че само с хляба и водата
човек не ще се осени.

Но трябва във живота кратък
за друго той да е готов -
да следва с Вяра, без остатък,
на Господ Вечната Любов.

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

ДА ТЕ ЖИВЕЯ, ВЯРО!

Да те изпея, Вяро, имам сила,
дори да би заглъхнал моят глас.
Ти други преди мене си спасила,
и била си им песен в скръбен час.

Да те опиша, Вяро, имам слово,
дори да би се скършило перо.
Че с думите - отново и отново
делата раждат своето добро.

Да те износя, Вяро, имам скърби,
дори до тръни в моята глава.
И даже тежестта да ме прегърби,
за друго Бог не ще да призова!

Да те живея, Вяро - смърт ми стига!
Смених пръстта за капка Свята Кръв!
И в ремъка на Божието иго,
оставам роб... И нека съм такъв!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

ИСКРИ ОТ КРЪСТА

От зло пострадал, кръстно се смири!
Без бунт и гняв! Каквото и да става...
Едно дърво най-пламенно гори,
докосвайки огнищната жарава...

Димът не гали гневните очи,
но дразни в себеправедност лютива.
Разпънат ли те - просто премълчи,
че злото от мълчащите погива.

Тъй Верен е Христос! Голгота виж!
Любов, която в гвоздеите бликва.
Когато непростимото простиш,
тогава Бог в сърцето ти обиква.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)