неделя, 28 юни 2015 г.

БОЛКАТА МИ

“Какво ти сторих?…” “Ти ми пречиш!
Умри!” “Че как ти преча?” “Светиш!…”
(Стоян Михайловски - “Бухал и светулка”)


Погледна ли към нощите, безсънните,
в които разговарям със скръбта,
отново чувствам болката от тръните -
омразите, дошли от завистта...

И струйки кръв по бели слепоочия
напомнят ми поука за печал.
Съдбата ми да бе от многоточия -
дори до старост зло не бих видял.

Да бях смален във ниското до храстите -
надута гъба, папрат или мъх,
не бих развихрил вятъра на страстите,
които мразят всеки боров връх.

Да бях подобно лепкава пиявица,
пълзяща, лицемерна - ден след ден,
в една безкрайна творческа наздравица
бих чупил чаши - в нарцис прероден.

Да казвах "Не" със всички отрицатели
на твърде различимия талант...
Да казвах "Да" със мазните ласкатели
на гръмкия бездарен фигурант...

...Не бих умирал в нощите, безсънните,
пробождан от невидими бодли.
Все пак - надежда имам за разсъмване.
А болката ми? Тя ще преболи!

(Бакърена паничка)

Няма коментари:

Публикуване на коментар