понеделник, 29 юни 2015 г.

В ЕДИН МАГАРЕШКИ БОДИЛ

Дори в един магарешки бодил
животът има вечният си смисъл.
Веднъж на този свят си се родил
и не роптай, че Бог те е орисал.

Защото и най-простите слова
отпосле имат мъдрост извисена.
Замръква суха в тъмното трева,
но сутрин е небесно оросена.

"Как трън, поете? - спориш може би -
Не виждаш ли? Магарето го плюска!
Ще свържеш ли човешките съдби,
с това, което никой не допуска?"

Допускам, ама кой да разбере!...
Идеята си нека да подхвана.
Един бодил се свързва най-добре
с възторга от библейската "Осанна".

С магарето - възвишен и любим -
Спасителят по пътя Си премина.
И грееше от Дух Ерусалим,
подобен на Едемската градина.

Но как се носи Жертва на света,
готова и до кръст да го обича?
Закусил е оселът заранта.
Бодли е яло славното добиче.

А даже и Короната на Бог -
с венец от тръни пак е заплатена.
Какъв по-мъдър и блестящ урок
за нашата природа, тъй смутена?

Дали ще бъдеш? Не дали си бил...
Това - класик, от вечните, е писал.
Дори в един магарешки бодил
животът има мъдрият си смисъл.

(Бакърена паничка)

Няма коментари:

Публикуване на коментар