вторник, 30 юни 2015 г.

АСТРОНОМИЯТА НА БЕДНЯКА

Чернилката видях си на живота -
един безкраен космос, свит от студ.
И вместо да се радва със охота,
сърцето ми сълзи от страшен смут.

Не съм за слава и богатства лаком.
Палат не искам с лъскави коли.
Във джоба ако бръкна - ще е вакуум.
Дори банкнота там не шумоли.

Пред всеки ресторант ми казват: Чупка!
Съмнително ме гледат в магазин.
Мизерията като черна дупка
засмуква ме с копнеж необратим.

Звезди съглеждам. Тук и там. Блестящи.
От кино, лайф... От чалгата дори.
И те - голтаци. Даже и без гащи...
Къде държат си всичките пари?

Каква съдба! На космос ми прилича!
Със черни дупки, вакуум, звезди.
Навярно е една вселенска притча
за смисъла, оставен отпреди.

За скритият капан на битието,
във който пада всичко, що блести...
Бедняк съм аз, но с милост от Небето
чернилката ми Господ ще прости.

(Бакърена паничка)

Няма коментари:

Публикуване на коментар