Съдбата е кръст в инвалидна количка,
жадуващ за милост, за смисъл и път.
Дали орисия е? Или поличба?
Не иска изобщо да знае светът.
Не иска да чуе за бедни и куци.
Презира ръцете, прострени в калта.
Усмихва се само на княжески внуци
и важни особи със скъпи палта.
По балове мляска. И мисли паркетно.
В рулетки и карти парите върти.
Поръсена гордост. И щипка суетност
в един уродлив буламач от мечти.
Съдбата е кръст в инвалидна количка.
Светът се кикоти. Защо му е кръст,
щом сам е предаден на участ едничка -
в пръстта да се върне, подобен на пръст...
(Бакърена паничка)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.