понеделник, 29 юни 2015 г.

QUO VADIS, DOMINE!

Нерон безумен своя Рим подпали
и скри небето в облаци от дим.
Сенатори, от ужас пребледняли,
му креснаха: "Нима ще изгорим?

Божествений! Къде е подпалвачът
на нашите красиви домове?
Кои човеци, чуваме, не тачат
великите ни римски богове?

Не са ли те злотворците, които
виновни са за огнения ад,
че пречим им да бълват неприкрито
сред робите еврейската си смрад?

Оттук, Христос! Оттам, Христос наднича!
И още малко - същий Аполон!...
На заговор, Нероне, туй прилича
за твойта власт и златния ти трон.

Недей се бави! Рим е в пепелища!
Издай присъда! Указ напиши!
Престъпното им дело да разнищим,
че бяс са те за нашите души!

Хвърли ги на арената веднага!
На кръстовете всички ги разпни!
За да не може никой да избяга
от твоите правдиви съдбини..."

Нерон послуша гневните копои.
Посвири с арфа. С вино се напи.
А после в свойте мраморни покои
подписа указ, лягайки да спи.

И рече им: "С войници претърсете!
Хванете всички с Името Исус.
Че те са жалки и зловонни псета -
в безчестие, позор, лъжа и гнус.

За лъв са плячка тези зли хиени.
И Юпитер в душата ми шепти,
че те са подпалвачи, помрачени
да палят град, достоен да цъфти.

Хвърлете ги на римската арена!
Разпнете ги на кръстове дори!
Че ние сме империя свещена,
и тя от огън няма да гори..."

...Един апостол в пътя си самичък,
усети блясък, мълния сред мрак.
"Къде отиваш, Господи едничък?
Нима за Рим запътил Си се пак?"

"Да, връщам се!" - дочу от Светлината -
"Да бъда разпнат с братята си Аз!
Ела със Мен! Такава е цената
да бъдеш Мой след сетния си час..."

Издъхна Петър. Разпнат. Недостоен.
С глава надолу, и с нозе към Бог.
И в миг нахлу в душата му покоят
що бе желал от Святия чертог.

Той знаеше, че няма път обратен,
щом тръгнал е да следва Божий Син...
А Рим осъмна. Димен и развратен
пред погледа на своя властелин.

(Бакърена паничка)

Няма коментари:

Публикуване на коментар