КОРОНАТА НА ДЯКОНА!

Короната на Божията Слава
с венец от тръни само ще платиш.
И даже скръб дъха ти да вгорчава -
пелина приеми като сладкиш.

Не страдай, щом на други им е сладко,
че всяко нещо има си цена.
А времето на този свят е кратко -
във улея хързулната шейна.

И някак най-добре е там, накрая,
щом Съдникът прониже те с очи -
да Му речеш: О, Боже! Вече зная
защо съдба ми даде, да горчи!

Венец защо ми даде от бодили,
и кръст, на който да се прикова...
И аз, ако за всичко имах сили -
от Тебе чудо Свято е това!

Приятелю! За този миг дочакан
живей, копней - с венеца си трънлив!
И Бог ще види в тебе древен дякон,
дори в смъртта - от живите по-жив!

(Птицата в теб)
Ясен Ведрин

НЕ ВЯРВАЙ НА ЛИСТА!

Не вярвай на дърво, което
се хвали с хиляди листа,
но плод най-сладък от Небето
не е родило с възрастта.

Че някога Христос премина,
в умората усетил глад,
и пред разлистена смокиня
потърси Свойта Благодат.

Уви! Безплодно бе дървото.
Създателя си наскърби.
И Той прокле го със горкото
над най-греховните съдби.

"От теб довека плод да няма,
но ялово си остани!
Че от листата ти измама
очи човешки ще плени...

За Мене си дърво омразно.
В земята щедра - паразит.
Щом спира гладният напразно
и с теб не може да е сит..."

Не вярвай на дърво, което,
изгуби Живата Вода.
Изсъхнало е то. Проклето.
И няма в Царството следа.

Защото смисълът едничък
под този Свят Небесен свод,
е Господ Бог да заобичаш,
и раждаш Неговия Плод!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

БЮРО "ИЗГУБЕНИ ДУШИ"

Макар и паднал под земята
с едно се дяволът теши -
прибавил си е в занаята
бюро "Изгубени души".

А то се пълни ежечасно
и няма си почивен ден.
Светът местенце е опасно -
безчестен, див и извратен.

Под поглед строг на зли зеници
с души пристъпват бесове.
Крадци, измамници, циници -
кръвясали от грехове.

Печалба занаятът бълва.
Душите имат си цена.
Със тях тефтера си попълва
низвергнатият Сатана.

И всяко име, щом запише,
с ръце доволен пляска: "Ах!
За Тебе, Боже, съм излишен,
но имам пещери от грях.

Душа се губи там... И ето -
попада в моето бюро!
Не иска Пример от Небето
и мрази Правда и Добро!

Тежи си тя като олово!
Огъва черните везни!
И аз я блазня с тъмно слово!
При мене в мрака остани!

Изгубена бъди довека.
Къртица! Прилеп, ако щеш!
Че правя аз съдбата лека
на всичката безбожна леш..."

Такива дяволът ги плещи,
безмерно гнусен и лукав.
Но хванат в Божиите клещи
ще пламне в бъдещия Гняв.

Дано Христос да ви намери,
души, изгубени сред мрак!
Че Той за адовите двери
отне ключа на Своя враг!...

(Възходът на падението)
Ясен Ведрин

ЛЮБОВТА НА ДОБРОТО

Когато беднякът от зло се навежда
и няма си Вяра, и няма Надежда,
докосвай огнището - там, под реброто -
а после му дай да се стопли с Доброто.

Че малкото огънче щом го запали,
ще лумне духът му под вехти парцали,
и Вярата пак ще се върне - гореща,
и мигом Надеждата той ще усеща.

Любов ли е - с Огън тя двете увлича.
Най-искрено с нея човек се обича!
Най-вярно със нея човек се надява!
Любов ли е? Злото с Добро побеждава!

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

***

Муха, комар и алчен кърлеж
с протест едва ли ще отхвърлиш!
Природата им е такава,
че тленна плът ги приютява!

А кръвосмучещите твари
единствен Господ ще удари,
когато с Йоновото слово
при Бога върнем се отново!

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

РЪКАТА МУ ХВАНИ!

Ръката Му прободена хвани,
тъй както цвете слънчев лъч привлича!
И Той ще бъде с теб през всички дни -
да те подкрепя, и да те обича!

Ръката Му прободена хвани,
като въже сред буря в океана!
И Той ще спре най-страшните вълни,
душата ти изкупил оправдана.

Ръката Му прободена хвани,
тъй както птица с плясък на крилата
намира най-лъчисти висини,
въздигната високо над земята!

Ръката Му прободена хвани,
и нека да те води Той довека,
платил Цена над всичките цени
и в тебе Свята сътворил пътека...

Ръката Му прободена хвани!
От нея Кръв очиства и спасява!
И без присъди, болки и вини,
докосвай се до Неговата Слава!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

ТЕКАТ ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ

Текат последните години
на този свят, прогнил от зло.
И той безбожен ще се срине
с лукавото си потекло.

Лъжа сърцата не засища.
Поглъщат я, но гинат в глад.
И празни в търсеното Нищо
си плащат скъпия обяд.

Уви! Трагедия голяма
с един невидим кукловод.
Душите, хвърлени във яма,
се радват "колко им е гот..."

Рушат се клетви, манифести...
Престоли с глинени крака...
И всичките дела безчестни
завлича кървава река.

Не бих могъл да те оплача
о свят, жесток като Каин!
До тлен предаден си на здрача,
и негов ще останеш син.

Зората те споходи свише!
С пирони ти я окова!
И сам намери се излишен
под твърде Свята синева.

Греха превърна във епоха.
В закон и норма! В мор и сеч!
От теб злотворствата дойдоха
и с теб ще идат надалеч...

В един затвор с вълни от огън...
В безмерна пустош, в сън горещ!
И аз не бих ти казал "Сбогом",
защото с Бога ти не щеш...

Текат последните години
на този свят, прогнил от зло.
И той безбожен ще се срине
с лукавото си потекло.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

РЕКВИЕМ ЗА НЕЧЕСТИВИЯ

Не вижда злият кипналата лава,
защото е в душата си безок.
В нечестие цъфти и прецъфтява,
похулил съвест, Истина и Бог.

Съдби прекършва като сухи клони
и гърлено се киска. Без вина...
Брои пари зад мраморни колони -
тъй скъпа за поклона му цена.

Сред властните - подобно бог се вижда
във някакъв измислен пантеон.
Осмива, угнетява и обижда
тълпите под омразния си трон.

Сънува се - велик и вековечен
където с лаври сплитат му венец.
С най-бляскавата мантия облечен.
С най-прелестния образ на светец.

А вътре във сърцето му - тунели
със червеи, пълзящи в гнилота.
И колкото ръцете му са взели -
до атом ще го върнат на смъртта.

Съдбата му проклета - не желая,
че плевелът приготвен е за съд.
И някой ден намери ли си края,
горкото вечно чака го отвъд.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

ФЕНЕР И ПЕПЕРУДА

Не ме възторгвай, нощна пеперудо!
За теб съм само уличен фенер!
И не от мен е мъничкото чудо,
че съм разпръснал мрака гъст и чер!

За утрото мисли! И за зората!
За Слънцето, изгряло да блести!
Когато лъч докосне ти крилата,
щастлива в Светлината Му трепти!

Без нощен страх, без болка и принуда,
лети щастлива в чудния Му Ден,
за да Му бъдеш дневна пеперуда
със порив, от Небето озарен...

А мене запомни, че бях ти Верен
и моят блед неон те улови.
След нощната прегръдка в лъч фенерен,
лъчиста да сияеш над треви...

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

ВИК В ТЪМНИЦАТА

От двата свята - Дух и пръст -
един човекът си избира.
И давайки му - къс по къс -
за него страда и умира.

А няма кой да пресече
посоки противоположни.
Небето верните влече,
земята - тварите безбожни.

Въпрос на избор и съдба.
Залог на преходно и тленно.
Не се държи в една торба
до евтиното - скъпоценно.

Не се събират в съвестта
до чиста вяра - лъст от мрака.
Една отворена врата
намира онзи, който чака...

Но с вик в тъмницата: Прости!
човекът Вечността открива.
Роден отгоре - да блести
със вяра истинска и жива.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

НАПОМНЯНЕ ЗА СМИРНЕНСКИ

120 години от рождението на Поета!

Усещаш ли? Светът е нощ,
в която зъл царува мракът.
А братчетата на Гаврош
все още изгрева си чакат.

Студеният и пуст неон
сърцата им с любов не сгрява.
А от витрините Мамон
блести с отровната си слава.

Иди при скръбните деца.
Вестител им бъди с утеха.
И бледите им сърчица
загръщай със небесна дреха.

Напук на студ и тъмнина -
стопли Гаврош или Козета...
И сам ще смажеш Сатана,
тъй както смачка го Поета...

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

СЪЧИЦА В ОКОТО

За съчица в окото сляп бъди.
Недей се взира в злобите човешки.
Безумците събират си греди
и виждат в други срамните си грешки.

С вериги окована - съвестта
не стига до гледеца, да заплаче.
И капят като есенни листа
компромиси - петаче след петаче.

Грехът на мимолетния престол
от приказка на Андерсен трепери.
А царят все не вижда, че е гол,
и себе си във егото си мери.

Светът - като въртоп неумолим -
безгрешните към ямата завлича.
Грехът е грях, когато е простим...
А го прощава, който те обича...

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

ПОСЛЕДНИЯТ БИЛЕТ

Дали животът шанс ще ти предложи
или до края ще останеш клет?
Когато тази мисъл те тревожи,
спомни си за последния билет.

Един билет за влака до Небето.
За Свята Вечност, някъде отвъд.
Че дните се изнизват неусетно
и винаги след тях пристига Съд.

Билетът! Кой и как да го намери?
Не гледай към гишето. Не е там.
Заключени са Божиите двери
за тленните потомци на Адам.

Но вътре, във сърцето, зов тиктака...
Спасител хлопа... В миг Му отвори!
Малцина чакат да пристигне влакът.
И ти сред тях жадувай и гори!

Пълни ръка бедняшка с милостини
и клетника спохождай с щедър дух.
Дори светът до ледник да изстине -
за скръбен вопъл не оставай глух.

Тъй праведникът плаща си цената
Небесна Благост да го окръжи.
Билетът е печат от Светлината
и в шепата Си Господ го държи.

Полагай в тази шепа неуморен
делата на духа си ден и нощ.
Че влакът идва. За едни затворен,
за други - като щедър звезден кош.

Дали животът шанс ще ти предложи
или до края ще останеш клет?
Когато тази мисъл те тревожи,
спомни си за последния билет...

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

ОГЪН И ВОДА

С две стихии - огън и вода -
тръгва Гняв Небесен за разплата.
И дано сме Божии чеда -
Мир да ни спаси на Канарата.

Огънят от светли висини -
огън земен няма да пребори.
Щом за зло не връщаме злини -
друго злият може ли да стори?

Живата Вода да осени
всичко в нас, и Свята да ни мие -
дяволът с високите вълни
няма как духа ни да убие.

С две стихии - огън и вода -
този свят безбожен ще се срине.
И дано сме Божии чеда,
та в Христос един да не погине.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

В БУРЯТА

Дори Небето страшно да бучи
и силен вятър да вещае драма -
ти бурята смирено премълчи
и нека ропот в устните ти няма.

Един ще види Божията скръб,
а друг - природа, яростно-гневлива.
Но ти на Бог недей обръща гръб,
когато Той сълзите Си пролива.

Пред Него застани на колене -
подобно Йов, изпитан до покруса.
А после, за минута-две поне,
повярвай, че си разпнат до Исуса.

От кръстни мъки щом те заболи -
Небето виж как бурно с тебе страда.
И Господ от Сърцето Си вали
за злите гняв, за Своите - пощада...

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

В КОВЧЕГА НА НОЙ

Недей унива, душо моя,
че дъжд пороен вън вали.
Дошло е времето на Ноя
и болката до смърт боли.

Онази болка - там, отляво,
с която скръб вещае гнет,
когато кривото е право,
а бисер счита се за смет.

Потоп ще сполети земята.
Горкото страшно ще кипи.
Но ти това недей пресмята,
а само злото претърпи.

Че Съдникът отваря списък.
Със гняв присъдите чете.
И злите ще се давят с писък,
и най-злощастни ще са те.

А ти - в ковчега скрит на Ноя -
с един Завет се утеши,
че няма да смути пороят
на Господ верните души...

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

В СТЪПКИТЕ НА ЕНОХ

Когато откажеш да бъдеш голям -
Небето Заветно дарява те с Плам,
и Бог те подпира с Десница и Дъх
да стигнеш със вяра Сионския връх!

Когато не взимаш, но даваш навред,
и с прошка преборваш човешкия гнет -
дърво си, родено от живи води,
и в Бащина Памет оставяш следи.

Когато, напук на омраза и злост,
издишаш утеха и вдишваш Христос -
от теб към звездите, подобно стрела,
въздига се птица със Святи крила.

Когато с Духа си чрезмерно богат,
далече по-горен от долния свят -
в Енохови стъпки отправяш се там,
където си стълп от Господния Храм!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

ЗАРИЧАМ ТЕ! О, ГОСПОДИ!

Заричам Те - о, Господи - с едничко
желание до моя сетен дъх.
Да Си ми Смисъл - винаги във всичко
и аз да Те възкачвам като връх.

Далеч от суета и светска врява
еленов порив - в Теб да ме съзре.
И пламъкът ми да не догорява,
и верният ми устрем да не спре.

От всички чудеса, в Небето скрити,
Ти Чудо най-мечтано си за мен.
Очите ми са в Твоя Дух умити,
за да Те гледат в зов неутолен.

Ръцете ми са пламнали в жарава -
да мога всичко свое да Ти дам,
и Ти - от необятната Си Слава
в слугата Си да видиш Авраам!

Готов да вдигне ножа, в обич Свята,
душата си в Любов да посвети...
На хълма най-възвишен на земята
един елен за Тебе да пъхти...

Заричам Те - о, Господи! Заричам...
С това съдбата моя запомни!
Родих се, щом разбрах, че Те обичам,
и смърт не ще духа ми потъмни!

(Коленича пред Тебе)
Ясен Ведрин

ДИАГНОЗА НА ПРЕХОДА

Сърцата взират се в това,
което ги убива властно.
И няма лъч от синева
във битието им ужасно.

Глупците в ямата - безчет,
а вождът им - с осанка тлъста.
Но той за тях е прав и свет,
като Спасителя на Кръста.

Покланят му се - нощ и ден,
досущ светия на икона.
Че той телец е угоен
и самодържец на Мамона.

Жадуват само с капка лой
поне веднъж да ги помаже...
Да бъде техният герой,
и зов, и път, и господ даже...

Не питайте дали горчи
в душата ми от тази драма.
Човек с отворени очи
не може да попадне в яма.

Но червеят обича кал,
и пръст в безумните да рови.
За тях сълза не бих пролял,
щом винаги ще лея нови...

Без Вяра, Кръст и синева...
Без Слово, чисто и прекрасно...
Сърцата взират се в това,
което ги убива властно...

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

ЗА ТЕБ ДОКРАЙ СЕ РАЗГОРЯХ!

Светът е вече пепелище.
Сгурия от бунтовен грях.
Намирай хорицата нищи
и всякога обичай тях...

Че те, от битието клети,
на Бог надяват се едва,
и с колко ли сълзи пролети
въздишат техните слова?

Христос от тях унил наднича,
от зла надменност поруган,
и страда в кървите от бича
на земната престъпна сган.

Пребит в прокъсаната дреха,
Той плаче в бедните души.
Иди и Го дари с утеха!
Докрай с Любов Го утеши!

Кажи Му с вяра: "Мили Боже!
На мен товара Си сложи!
Аз искам моят брат да може
по Пътя Ти да продължи!

И съживен - да пее химни!
И озарен - да заблести
над всичките коптори димни
в които поруган Си Ти!

Светът е вече пепелище!
Сгурия от бунтовен грях!
Но аз от Твоето Огнище
за Теб докрай се разгорях!"

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

НАДЕЖДАТА В ДУХА

Възрадвай се, когато друг
в живота си с успех ликува.
Не пускай завистта. Напук...
Дори сред злите да върлува.

Небето виж - огромен кръг,
от който Господ те съглежда.
Не ще ли Той превърне в стрък
дори и семенце надежда?

С усмивка само го полей -
в сърцето зов да си прокара...
И нека тъмният злодей
се пръсне като делва стара.

Ти имаш Бог и светъл бряг
в Завет със огнени корици...
Във долното беснее мрак,
а в горното белеят птици.

В една от тях се припознай
и твоят стрък ще литне славен.
Бедняк ако си бил докрай -
богат си тръгваш. Незабравен!

Дори и да си още тук -
надеждата в Духа векува,
когато радваш се, че друг
в живота си с успех ликува.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

МОЯ ТИХА НАДЕЖДО!

Само тебе си имам, светиньо -
моя тиха надеждо в Христа.
С теб небето е винаги синьо,
а земята ухае с цветя.

Ти си нишка, която преплита
скръб и болка с лъчи светлина,
но страдалецът в мен не попита
как за тебе се плаща цена.

Като жертва над Свята жарава,
или кръст, който нося едвам -
ти си смисъл, по-нужен от слава,
даже сетния дъх да ти дам...

Само тебе си имам, довека,
и те кътам дълбоко в гърди.
През съдбата ми - стръмна пътека -
Свято бреме до смърт ми бъди!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

НЕ ИСКАМ!

Не искам за ръката пръстен,
та власт в света да ми дари.
В един Небесен Цар съм кръстен
и Той духа ми покори!

Не искам лъскава корона.
Суетна слава пръска тя.
По-скоро - четири пирона
и тръни, като куп цветя.

Не искам златна огърлица
душата ми да удуши,
а само с Божия искрица
Завет Свещен да ме теши.

Не искам за очите лупа,
измислена от дух лукав,
че слепият сред яма трупа
оловото на вечен гняв.

Не искам вино в златна чаша,
та зов лъстив да ме гнети.
Не ще ме блудница уплаши,
дори проклета да крещи.

Не искам рог да ме пробие,
когато в бяла пелена
у мене Младенецът пие
лъчи от нежна Светлина.

Не искам зарът на змията!
Избрах си Камък от Сион!
И нека Вечността Му Свята
в сърцето ми намери Трон!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

ОЩЕ КАПЧИЦА ВЯРА!

Още капчица вяра ми дай,
Боже Свят от високите сфери!
Всеки път е с начало и край,
а пък моят - от немощ трепери.

Още ден в Твоя Дух да съм жив,
даже мъка в потоп да ме дави.
Нека нося венеца трънлив,
като крив между многото прави.

Всяка жертва е в прицел на съд.
Любовта - на омрази мишена.
Само Ти й остана отвъд,
но с утеха - отсам - е лишена.

Още капчица вяра ми дай,
та горкото докрай да изпия -
паднал ангел всред земния рай,
но с Небесния зов от Месия.

(Птицата в теб)
Ясен Ведрин

ЗОВ ПРЕДИ СВЪРШЕКА

Те в Едем се родиха. Бяха Мъж и Жена.
Бог Отец ги създаде, а не Сатана.
Своят Образ им вложи. И дари ги с Любов,
но змията проклета ги препъна във ров.

И отлъчи ги Господ, преизпълнен от скръб,
че човеци в греха си Му обърнаха гръб.
Но възлюби ги Свято, и на Кръст ги спаси,
а Небето направи Благодат да роси.

Днес е време последно. И лукавият враг
плюе черна отрова от смолистия мрак.
Иска свое наследство. Търси скверни души.
Добротата презира. Всичко Свято руши.

И създава си змеят със жесток произвол
нова паднала раса. Хора в третия пол.
Всяка съвест убива. Смазва чест и морал.
И света е затрупал с гъста тиня и кал.

О, къде сте потомци, на човека Адам?
Вижте! Шепи протягам, та Любов да ви дам!
Тя е Вечната Ева и дарява Живот!
А със нея сърцата наедряват от Плод!

Още свети отгоре Светлина от Сион!
Помолете се, хора! И сторете поклон
на Спасителя, разпнат на Голгота за вас,
та да бъдете Святи във съдбовния час.

Че светът като дрипа ще потъне в пръстта,
гдето Дух не въздига, нито хвъркат ята.
Но в бодили и тръни се разпалва Шеол,
а влечугите съскат, че са третият пол...

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

НЕБЕСНАТА МИ ВЯРА

Небесна вяро! Още си ми птица,
която бори зимни ветрове!
Под теб една безумна върволица
пирони във Спасителя кове...

А ти усещаш всеки стон от Кръста.
И всеки дъх невинен от Христа.
Годините, в които бе невръстна,
отдавна отлетяха в младостта.

Крилата свий над две дървета груби,
кръстосани да бъдат скръб и гнет...
В едно Небе отдавна ти се влюби
и то ти стана Вечният Завет.

Бъди за Господ всякак поругана
и всички кръстни рани понеси!
Виж! Колко див вилнее ураганът,
че теб не може той да покоси...

В една последна зима - с обич Свята,
дари на Бог прободени крила!
И зов ще се въздигне от земята,
че всякога Христова си била!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

ИЗПЯТАТА МИ ПЕСЕН

Песента ми е вече изпята.
Много дълги години я пях.
Но с гласа си, подобен на вятър,
да докосна света не успях.

Нямах славния път на Лучано,
та с възторг да ме викат на бис.
Бе Небето ми скръбно смълчано
и безмълвна високата вис.

Не достигнах слепеца Бочели -
ангел дивен, целунат от Бог.
Песента ми венци не спечели
в своя най-съдбоносен оброк.

И тогава си казах: "Горко ти,
о, певецо сред шумната гмеж!
Капки Кръв ще са твоите ноти
и Голгота - Заветен копнеж.

Пей на Господ с Давидова вяра
под заплаха от стръвен Саул...
Може би, съкрушен пред Олтара,
грешник твоята песен е чул...

И дори да е вече изпята -
нека само това те теши,
че намира Христос по земята
просълзени от нея души..."

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)