ГЛАСУВАЙТЕ В СЪРЦАТА СИ ЗА ЦАРЯ!

С една Любов, която ме изгаря

и с Вярата, която ме държи,

гласувах във сърцето си за Царя,

а не за простосмъртните лъжи.

Изменчивата власт ме отвращава

и земни битки нямат белег в мен.

А в пламналата от омрази плява

не ще открия даже стрък зелен.

От всичките месии ми се гади

със гнусни пазарлъци и игри,

защото горе в мраморните сгради

диктуват само мръсните пари.

И не е нужно още сто години

да гледам все човешкия провал.

Един ще дойде, друг ще си замине,

доволен, че със шепите е крал...

От къса памет стадото ще страда,

когато власт го стриже до откат,

и сляпата надежда ще пропада,

но без да върне времето назад.

Подлецът ще остане в мрака скришен

и хората наивни ще лъсти,

но моят Цар, Небесен и Всевишен,

довека неизменен ще блести.

Такава е печалната картина.

Такъв е заповяданият ход.

Една нищожна бяла бюлетина

властта да я превръща във хомот.

И всеки път това да се повтаря

в измамите за властнически пост.

Гласувайте в сърцата си за Царя!

Гласувайте за Божия Христос!

Ясен Ведрин

(Хрониките български)

В НАС ДА СЕ ОГЛЕДА БОЖИЯТ АГНЕЦ!

Колко ли лица са горе в небесата?

Ако се замислим - сигурно безброй.

Но едно ми шепне Истината Свята,

че Ликът Заветен винаги е Той...

Долу на земята шарени сме много.

Образа си носим, в пръст унаследен.

Но дадем ли с вяра Божието Богу,

от Духа Господен всеки е роден.

И не ни е нужно плътско огледало

себе си с Исуса някак да сравним. 

Имаме си Слово - праведно и бяло.

Имаме си Пример - чуден и любим.

Верен Той ни води и преобразява

в Пътя Си прославен, стръмен и велик.

И добре е всеки да се подвизава

в себе си да зърне Неговия Лик.

Само този Образ Портите отваря,

зад които свети Свят Ерусалим.

Само с него пламък нивга не догаря,

нито се превръща в пепел или дим.

Плът ще остарее - преходна и тленна.

Бръчки ще покрият скули и очи.

Но с едната Вяра, твърде скъпоценна,

Господ от делата в миг ще проличи.

Даже в скръб голяма смисълът си струва

в нас да се огледа Божият Агнец,

и духът ни с Правда горе да ликува

с Верните Светии, с Благия Отец...

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ЕЛМАЗ СЕ РАЖДА ДА БЛЕСТИ!

Във изпита на праведния Йов,

когато Меч дълбоко ни пробожда,

една е превъзходната Любов,

с която Бог душите ни обхожда.

От нея до Разпятие гори

и въгленът утеха не намира,

че трябва твърдост да ни покори,

когато в болки тленното умира.

Едва тогава ражда се елмаз,

готов с лъчи Небесни да сияе,

а Господ с благодатната Си власт

до Своя блясък Свят да го извае.

Небесен Огън пръстното руши.

Смъртта поглъща - Свят, победоносен.

И Дух тогава чудно ни теши

с Небесен дъжд, от мъките изпросен.

А който тази Правда възвести

блажен довека в своя Бог остава,

че ражда се елмазът да блести

и да пребъдва в Неговата Слава.

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ДЪЛГЪТ ПРЕД БОГ

Недей помръква плах и клет!

Не казвай: Господ ме остави!

Търси Небето, най-напред,

и всичко ще ти се прибави!

Със покрив, дреха, късче хляб

животът нека ти достига.

Човекът се усеща слаб,

когато дърпа го верига.

На бирника, ако дължиш,

дългът пред Бог свещен остава.

Нагоре погледни и виж

длъжникът как се издължава.

Че капката Христова Кръв

до днес е от света по-скъпа.

А Господ те потърси пръв

и в Извора Си те окъпа.

Плода Му раждай и блести

с лъчи в безбожната тъмница.

Небесния си дълг плати

до най-последната жълтица.

И срещнал Святите очи,

пред Него ще притихнеш в Слава…

Души тогава научи,

на Вярност и Любов такава!

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

О, ГОСПОДИ! В ДУШАТА ТЕ ЖИВЯХ!

Животът ще премине като сън

в пределите на спомен и забрава.

И тленната черупка ще е пън,

без извори под почвата корава.

Душата, като птица без кафез,

към синьото крилата ще разпери.

Платила скъпо с пътя си злочест

за блясъка на бисерните двери.

Оттатък няма скръб да й горчи

и смут не ще й чувствата помита.

Но грейнала в небесните лъчи

ще бъде утешена и честита.

Че в бъдното – вовеки и веков –

с едничката си вяра преминава.

Потърсила горещата Любов,

като искра от тлееща жарава.

От цвете мирис, и от арфа звън…

От житен клас зрънцата златозарни…

Животът ще премине като сън,

преди да стигне сферите олтарни.

И чак тогава, в светлия си смях,

човекът към Твореца ще извика:

"О, Господи! В душата Те живях!

И в нея без предел Духът Ти блика!"

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ПОТЕГЛИШ ЛИ С ХРИСТОВА ВЯРА

Потеглиш ли с Христова Вяра

по трудния и стръмен Път,

като пелинова отвара

започва да горчи светът.

Тогава те боли от думи

и ножове, забити в гръб.

А вихър от отпор безумен

вещае постоянна скръб.

Не иска мракът да те губи

и с гняв те плаши, за да спреш.

Но ти вървиш, в Исуса влюбен,

готов от обич да умреш.

Понеже болката си струва

и тя прилича на цена,

когато Път се пропътува

със претърпяната злина.

Пръстта е избор на мнозина,

Духът – на няколко едва.

И тази истинска картина

не се нуждае от слова.

В Завет Христос я запечата

и Себе Си превърна в Път –

да следва Верният следата,

в която чезне всяка плът.

И без залог за надпревара,

ни слава с лаврови листа,

потеглиш ли с Христова Вяра

стигни ахайските места.

Че който лентата пресича –

намира светлия финал,

защото Господ го обича

и Той е Вечният му Дял.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

НЕ ИСКАМ КРЪСТНАТА РАЗМЯНА!

(По Галатяни 2:20)

Не искам Кръстната размяна –

за мен Живот, за Него – смърт,

но нека с Вяра поругана

пребъдвам в Камъка Му твърд.

Човекът е това, което

в Духа е приживе събрал,

и сам приема под Небето

от Бога писания дял.

Да си потърся келепира

отдавна нямам интерес.

Един живее, друг умира,

понесъл жребия злочест.

И нека ме пропусне слава,

когато в скърбите съм сит.

Честта не всякога се дава

да прави верния честит.

Умира ли Христос на Кръста,

до Него ще умирам там.

Отровата ще пия гъста

от злите тръни на Адам.

Не искам Кръстната размяна

в живота ми да проличи.

Лишен от сладката Осанна,

в "Разпни Го" нека ми горчи.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

КОГАТО С ГОСПОД В МИР ЖИВЕЯ…

Да лъжа просто не умея,

но следвам Правдата една –

когато с Господ в Мир живея,

със дявола съм във война.

И няма начин на земята

да пазя неутралитет.

Творецът е проклел змията,

а аз не ща да съм проклет.

Доколкото и както мога

на Злото твърд ще съм отпор.

Света да примирявам с Бога –

това е светлият ми взор.

Да бъда на мнозина Слово

ми стана смисъл и съдба.

И с Меч – отново и отново

да влизам в Святата борба.

Тежи в ръцете ми умора

от Примера Исус Христов,

и търся в Аарон и Ора

подкрепа в братската любов.

Но тях през този век ги няма.

Прославиха се в древен миг.

А днес търговците във Храма

са най-последен Амалик.

Но Господ още ми е Знаме

и винаги ще е такъв –

в сърцето като огнен плам е,

и във духа ми като Лъв.

Оставам Негов, без принуда,

но с Вяра, Избор и Завет.

Понесъл всеки следващ удар –

отричан, хулен, неприет.

Но пак вдовица от Сарепта

духа ми с обич ще дари,

защото в скромната й лепта

Христос царува и гори.

Какво пък? В бъдното се смея

от Връх на Свята планина…

Когато с Господ в Мир живея,

със дявола съм във война.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ТОВАР ОТ СВЯТА ПЛАНИНА

От остри копия прострелян,

но следвал вярната си цел,

пред моя Господ безпределен

достигнах сетния предел.

И нека никой да не счита,

че вече съм за Него сух,

но как се носи да попита

в сърцето планина от Дух.

Слуги са слизали мнозина

от Хълма с чудна Благодат,

и всеки Пътя си премина

на този зъл, неверен свят.

Със своя Пример да бележат

отколешните векове,

и Кръста си да мъкнат тежък,

и да преборват зверове.

Когато твърдостта пребъдва

у камък, сътворен за Храм,

умората не е присъда,

но знак, че той е вече там…

И миг, преди да си замине

при всички други светила,

Духът му дава да почине

от свършените си дела.

Това е скромната ми Вяра,

надмогнала над грях и плът –

дарих се, и остана в Дара

Живот на Истинския Път.

И нека ми спестят въпроси

пред Бога как платих цена,

защото Той е, Който носи

товар от Свята планина.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ОСТРА ПОСОКА

Живея с Хляба си насъщен

и давам къшеи навред.

Светът ме гледа зъл и смръщен,

за всяка Правда късоглед.

Крещи, че дарът ми не струва.

Така е. Той е без цена.

И няма как да се търгува

в сергиите на Сатана.

Смущавам с пример неудобен.

В матрицата – опасен срив.

Отнасям клетви и прокоби,

за светските стандарти крив.

Това е острата посока,

която следвам нощ и ден.

И няма как да стана стока,

щом Богу в Дух съм посветен.

А даже цял живот да страдам,

нагърбен с временна печал,

не търся земната награда

и в тленното не искам дял.

Светът не може да ме купи

със своя образ дяволит.

И моя дух не ще пречупи

понеже в Канара съм скрит.

Живея с кредо, за което

сърцето ми с любов тупти.

А щом докосва те Небето –

ела, последвай ме и ти!

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ИСУС СЕ РАЖДА ДА ОБИЧА!

Духът Господен зов изрича

и Святост в думите искри.

Исус се ражда да обича

и чудеса да сътвори!

Съдбата с прицел е далечен

и следва стръмния възход –

да стигне светлия и Вечен,

на Бога посветен Живот.

Една надежда всеки има

на този стар и грешен свят,

че само с Вярата незрима

остава истински богат.

И колкото и да раздава,

пак празен няма да е той,

защото Божията Слава

е пълна със блага безброй.

Понесен, Кръстът я докосва.

Юнецът в жертвата тежи.

И все едно какво му коства

Завета Свят да удържи.

Голгота е Врата към Бога.

Христос е Камъкът с крила.

И всяка земна изнемога

в Духа победа е била.

А Той все още зов изрича

и всички в Себе Си зове.

Исус се ражда да обича

във дъщери и синове…

Да бъде чистият им Огън

и в тях да разгори пожар,

преди да ги яви пред Бога

във Възкресение и Дар.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ДАРЕНАТА ЛЮБОВ

Светът посяти думи не възвръща.

Не трогва пръст дарената любов.

И болката е все една и съща -

трънливият венец Исус Христов.

От плевели обръгва до досада.

Не ще ги сърп пожъне за Сион.

Но щом сеяч предаден е на клада -

пожар са те до смъртния му стон.

Животът му с мечти изпепелени

е глътката с горчивия пелин,

а Вечното сред страстите им тленни

не ще се запечата със Амин.

В капаните на евтината слава

е пълно със пресъхнала трева,

а тя Небесен зов не проумява

и хули подарените слова.

Копнежът се докосва до провала

и жертвата - до гибелния смях.

Една душа, щом всичко е раздала,

е шепа на отритнат сиромах.

Едно сърце, прегърнало Голгота,

е стъпкан грозд със смазани зрънца.

Не ще дочака щедростта от скота,

ни мляко от нахранена овца.

Тъмата на безплодност е присъща.

На сляпа плът, обречена на ров.

Светът посяти думи не възвръща.

Не трогва пръст дарената любов.

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ЧЕРУПКО МОЯ!

Черупко моя, скръбно наранена.

Оставаш плът, дори да те боли.

У теб се движи мойта кръв червена,

но друга Кръв сърцето ми цели.

Към друг Живот духът ми се обръща

и Святи са ми Вечните мечти,

а ти наподобяваш пръстна къща,

която охлюв мъкне и пъхти.

Черупко моя, този свят не мога

със пълни шепи някак да ти дам.

Живея с неизбежната тревога,

че вътре в теб е старият Адам.

Че трябва него с Вяра да преборя,

и той със участта да се смири.

А някак си Небесният ми порив

и в него да започне да гори.

Черупко моя, крехка и чуплива,

към тленното обречена вървиш.

Във пътя ти не виждам перспектива

и бръчките не служат за престиж.

Но искам при внезапната раздяла

да бъдеш тиха в бъдещия сън.

Че с верен дух ти дълго си живяла,

а той след миг ще полети отвън.

Черупко моя! Лодка за морето,

което аз преплувал съм до бряг.

Оставаш като спомен за сърцето,

че с тебе бях мечтател и добряк.

Но иде час от теб да си отида

след многото години остарял,

подобно бисер от придънна мида,

Небето да ме вдигне… Просиял!

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ЧАСОВНИКЪТ НА ТОЗИ СВЯТ

Часовникът на този свят тиктака.

Пружината развита е почти.

И няма власт, предадена на мрака,

стрелките постоянно да върти.

Ще дойде миг и времето ще свърши

във точно заповядания срок,

а крясъкът на стреснатите мърши

ще възвести присъдите на Бог.

Ще опустеят бляскави палати.

Помпозният елит ще се смути.

Грехът му ще потърси адвокати,

но няма никой да го опрости.

А евтината слава на бандита

ще стане мръсна дрипа и парцал,

когато Съдията го попита

какви блага от клетите е крал.

В кошмар, като съдба неумолима,

възмездие над Злото ще плющи,

защото адът своето си взима,

а то напусто в ужас ще крещи…

Часовникът на този свят тиктака.

Стрелките му пълзят към полунощ.

Земята справедливост ще дочака

със пропаст между бедност и разкош.

И този Миг, и този трус съдбовен,

дано духа ми скоро сполети –

че в Бог невинен, а в света виновен,

живях като в Разпятие почти…

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

О, ЩАСТЛИВЕЦО!

На щастливецът казвам: Бъди,

но помни тази Правда незрима!

Всеки дух е оставил следи,

та отпосле сърцата да взима.

Богаташ ще ти каже: "Живях

и ми бяха чудесни благата!

Не открих у душата си грях,

нито сянка от оня с рогата…"

О, суетен и слаб адвокат

на делата, пред Бога омразни!

Скрит е дяволът! Дебне отзад!

А отпред е натрупал съблазни.

Само някой, от слънце огрян,

хвърля сянка, лъчите що спира…

А безумецът, в користи взрян,

уж е жив, но пронизан умира.

Не е страшно, на пътя сломен,

да те мъчи най-старата драма.

"Ах, какво ще се случи със мен,

там, оттатък, щом тука ме няма?

Кой ли дух ще протегне ръка,

та сърце присвоено да вземе?

Бях ли, Боже, у Твойта река?

Сях ли, Господи, Твоето Семе?

Ти ли в мене беляза следи

или тъмният пръв ги остави?

Кой царува у мойте гърди

и не ще ме довека забрави?"

О, щастливецо! Думите виж!

Рядко някой ги духом изрича!

Най-прекрасният верен престиж

е човекът Христос да обича.

И натрупал за Него мечти,

с пълна Вяра сърце да положи,

чак тогава щастлив ще шепти:

"В мен намери следите Си, Боже!"

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ТЕЧЕ В ДУХА МИ, ОЩЕ БЛИКА…

Когато чашите са пълни

защо ли изворът шурти?

Навярно скръб ще го погълне

и самота ще го гнети.

В сърцата вече място няма

за капка или две поне.

Малцина Благодат голяма

приемат днес на колене.

Къде дареното изтича

не знае изворът прелял.

Роден е той, за да обича,

и себе си да жертва цял.

И странно е, че в свят-пустиня

отдавна жажда не мори,

а той, дошъл от вечност синя,

ще трябва вдън да се смири.

В живота всеки сам избира

доколко дух да напои.

Пред много извори се спира

и глътките си не брои.

Дай Боже всички да са Святи

със бистра бликнала вода,

и с Тебе още по-богати

да бъдат земните чеда.

Че всички капки ще издири

Духът Ти в сетния ми час,

а извори от куп кумири

не ще оттатък видя аз.

Че те на лъскава бутилка

цена си имат с етикет,

и пие жадният мътилка,

от лудост бесовска обзет.

На този свят ще дойде краят.

Ще има сито – там, отвъд…

Не всички извори го знаят,

но те към него са на път.

И даващия, и циника,

Съдът Ти строг ще привлече…

Тече в духа ми. Още блика.

И нека тихо си тече.

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ЧУДНИЯТ МИГ СВОБОДА!

Не изпускай въжето, с което

Господ в Своя Завет те държи,

че плътта е товар в битието

и от нея жестоко тежи.

Тя към земното дърпа и блазни.

В лакомия и похот цъфти.

Прави хората слаби и празни –

без надежди и светли мечти.

А в робията – страшна тъмница,

роб въздиша в окови от грях

и се моли дори за искрица

да проблесне сред пълния крах.

Няма лесни рецепти за Вяра!

Слагай кръст на себичната плът!

И зловонният мирис на сяра

ще отхвърли ужилен духът.

Виж! Спасителят спуска въжето!

Всяка нишка се вплита от Зов.

И за Него копнее сърцето

сред тъмата на земния ров.

Свята Правда нагоре въздига

с лъч от утринна светла Звезда!

И изтръгнат от властна верига

срещаш чудния миг Свобода!

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ЕДИН ЖИВОТ, ЗА НЕГО ИЗЖИВЯН!

Затворят ли вратите си – не влизам…

Не страдам, ако ми обърнат гръб.

Това ми е защитен механизъм

и той ме пази от чрезмерна скръб.

Ранят ли ме със хулене – не съдя,

защото само Бог е Съдия.

И с Него, ако искам да пребъда,

високо горе трябва да стоя.

Ограбят ли ме – живи да са нека,

че изворът не спира да тече.

И всичко свое раждам за човека,

та Святото Небе да го влече.

Забравят ли ме – злоба в мене няма.

Христос да помнят – стига ми това.

Една съдба е истински голяма,

когато следва Божии слова.

Разпънат ли ме – прошка ми е броня.

Духът единствен може да прости.

Защото жив в сърцето ми е Оня,

готов със Любовта Си да блести.

Понесъл Кръст – до края ще остана

за Правдата Христова прикован.

Да бъда сам дълбоката Му рана

в един живот, за Него изживян.

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ЖИВОТЪТ Е ИЗБОР!

(на една приятелка във Вярата)

Животът е избор и всеки избира

в кого да повярва, след кой да върви.

Веднъж се живее. Веднъж се умира.

И вярата в своите битки кърви.

Във вечния бързей на бурното време

се носи сърцето със своя туптеж.

От зов да въздъхне и дъх да поеме,

запазило прицел и пламък горещ.

Животът е избор. И с него съдбата

рисува за Верния точен портрет –

корона от тръни, забити в главата,

и чаша със вино, от Дух и Завет.

Следи по високата стръмна пътека,

огряна от щедри Небесни лъчи,

и мъки с произход от двадесет века,

белязали скули и будни очи.

Животът е изборът, който се случва

веднъж на човека през дух или плът.

Или се отприщва, или се закучва,

но винаги стига до края отвъд…

И нека разумният мъдро избира.

За тежко и леко се плаща цена…

Вината нагоре от Кръв се изпира,

вината надолу… остава вина!

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

КЪМ ЗАЛЕЗА…

Душата ми към залеза отива

с последните угасващи лъчи

и иска й се в песни да прелива,

но вече от умората мълчи.

Преминала преломните години,

събра си куп тъжовни теглила.

И нямаше в съдбата й градини,

но бариери с вятър и мъгла.

До капчица Заветът я изстиска

и в нея плодовете си роди.

Дълбокият й извор се разплиска,

събрал слова, подобни на звезди.

Сега е уморена. И не чака

венеца си от лаврови листа,

но гледа с мъдрост светла и двояка

отлитащия лъх на младостта.

Завършеният кръг е неизбежен.

Животът е предречен кръговрат.

И всичките започнали вървежи

до точка на пристигане ще спрат.

Душата ми към залеза отива.

Живя… Горя… От дар се сътвори.

И в изгрева дано да е щастлива,

когато Бог утеха й дари…

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)