ДИАГНОЗА НА ПРЕХОДА

Сърцата взират се в това,
което ги убива властно.
И няма лъч от синева
във битието им ужасно.

Глупците в ямата - безчет,
а вождът им - с осанка тлъста.
Но той за тях е прав и свет,
като Спасителя на Кръста.

Покланят му се - нощ и ден,
досущ светия на икона.
Че той телец е угоен
и самодържец на Мамона.

Жадуват само с капка лой
поне веднъж да ги помаже...
Да бъде техният герой,
и зов, и път, и господ даже...

Не питайте дали горчи
в душата ми от тази драма.
Човек с отворени очи
не може да попадне в яма.

Но червеят обича кал,
и пръст в безумните да рови.
За тях сълза не бих пролял,
щом винаги ще лея нови...

Без Вяра, Кръст и синева...
Без Слово, чисто и прекрасно...
Сърцата взират се в това,
което ги убива властно...

Ясен Ведрин
(Хрониките български)

ЗА ТЕБ ДОКРАЙ СЕ РАЗГОРЯХ!

Светът е вече пепелище.
Сгурия от бунтовен грях.
Намирай хорицата нищи
и всякога обичай тях...

Че те, от битието клети,
на Бог надяват се едва,
и с колко ли сълзи пролети
въздишат техните слова?

Христос от тях унил наднича,
от зла надменност поруган,
и страда в кървите от бича
на земната престъпна сган.

Пребит в прокъсаната дреха,
Той плаче в бедните души.
Иди и Го дари с утеха!
Докрай с Любов Го утеши!

Кажи Му с вяра: "Мили Боже!
На мен товара Си сложи!
Аз искам моят брат да може
по Пътя Ти да продължи!

И съживен - да пее химни!
И озарен - да заблести
над всичките коптори димни
в които поруган Си Ти!

Светът е вече пепелище!
Сгурия от бунтовен грях!
Но аз от Твоето Огнище
за Теб докрай се разгорях!"

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

НАДЕЖДАТА В ДУХА

Възрадвай се, когато друг
в живота си с успех ликува.
Не пускай завистта. Напук...
Дори сред злите да върлува.

Небето виж - огромен кръг,
от който Господ те съглежда.
Не ще ли Той превърне в стрък
дори и семенце надежда?

С усмивка само го полей -
в сърцето зов да си прокара...
И нека тъмният злодей
се пръсне като делва стара.

Ти имаш Бог и светъл бряг
в Завет със огнени корици...
Във долното беснее мрак,
а в горното белеят птици.

В една от тях се припознай
и твоят стрък ще литне славен.
Бедняк ако си бил докрай -
богат си тръгваш. Незабравен!

Дори и да си още тук -
надеждата в Духа векува,
когато радваш се, че друг
в живота си с успех ликува.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

МОЯ ТИХА НАДЕЖДО!

Само тебе си имам, светиньо -
моя тиха надеждо в Христа.
С теб небето е винаги синьо,
а земята ухае с цветя.

Ти си нишка, която преплита
скръб и болка с лъчи светлина,
но страдалецът в мен не попита
как за тебе се плаща цена.

Като жертва над Свята жарава,
или кръст, който нося едвам -
ти си смисъл, по-нужен от слава,
даже сетния дъх да ти дам...

Само тебе си имам, довека,
и те кътам дълбоко в гърди.
През съдбата ми - стръмна пътека -
Свято бреме до смърт ми бъди!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

НЕ ИСКАМ!

Не искам за ръката пръстен,
та власт в света да ми дари.
В един Небесен Цар съм кръстен
и Той духа ми покори!

Не искам лъскава корона.
Суетна слава пръска тя.
По-скоро - четири пирона
и тръни, като куп цветя.

Не искам златна огърлица
душата ми да удуши,
а само с Божия искрица
Завет Свещен да ме теши.

Не искам за очите лупа,
измислена от дух лукав,
че слепият сред яма трупа
оловото на вечен гняв.

Не искам вино в златна чаша,
та зов лъстив да ме гнети.
Не ще ме блудница уплаши,
дори проклета да крещи.

Не искам рог да ме пробие,
когато в бяла пелена
у мене Младенецът пие
лъчи от нежна Светлина.

Не искам зарът на змията!
Избрах си Камък от Сион!
И нека Вечността Му Свята
в сърцето ми намери Трон!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

ОЩЕ КАПЧИЦА ВЯРА!

Още капчица вяра ми дай,
Боже Свят от високите сфери!
Всеки път е с начало и край,
а пък моят - от немощ трепери.

Още ден в Твоя Дух да съм жив,
даже мъка в потоп да ме дави.
Нека нося венеца трънлив,
като крив между многото прави.

Всяка жертва е в прицел на съд.
Любовта - на омрази мишена.
Само Ти й остана отвъд,
но с утеха - отсам - е лишена.

Още капчица вяра ми дай,
та горкото докрай да изпия -
паднал ангел всред земния рай,
но с Небесния зов от Месия.

(Птицата в теб)
Ясен Ведрин

ЗОВ ПРЕДИ СВЪРШЕКА

Те в Едем се родиха. Бяха Мъж и Жена.
Бог Отец ги създаде, а не Сатана.
Своят Образ им вложи. И дари ги с Любов,
но змията проклета ги препъна във ров.

И отлъчи ги Господ, преизпълнен от скръб,
че човеци в греха си Му обърнаха гръб.
Но възлюби ги Свято, и на Кръст ги спаси,
а Небето направи Благодат да роси.

Днес е време последно. И лукавият враг
плюе черна отрова от смолистия мрак.
Иска свое наследство. Търси скверни души.
Добротата презира. Всичко Свято руши.

И създава си змеят със жесток произвол
нова паднала раса. Хора в третия пол.
Всяка съвест убива. Смазва чест и морал.
И света е затрупал с гъста тиня и кал.

О, къде сте потомци, на човека Адам?
Вижте! Шепи протягам, та Любов да ви дам!
Тя е Вечната Ева и дарява Живот!
А със нея сърцата наедряват от Плод!

Още свети отгоре Светлина от Сион!
Помолете се, хора! И сторете поклон
на Спасителя, разпнат на Голгота за вас,
та да бъдете Святи във съдбовния час.

Че светът като дрипа ще потъне в пръстта,
гдето Дух не въздига, нито хвъркат ята.
Но в бодили и тръни се разпалва Шеол,
а влечугите съскат, че са третият пол...

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

НЕБЕСНАТА МИ ВЯРА

Небесна вяро! Още си ми птица,
която бори зимни ветрове!
Под теб една безумна върволица
пирони във Спасителя кове...

А ти усещаш всеки стон от Кръста.
И всеки дъх невинен от Христа.
Годините, в които бе невръстна,
отдавна отлетяха в младостта.

Крилата свий над две дървета груби,
кръстосани да бъдат скръб и гнет...
В едно Небе отдавна ти се влюби
и то ти стана Вечният Завет.

Бъди за Господ всякак поругана
и всички кръстни рани понеси!
Виж! Колко див вилнее ураганът,
че теб не може той да покоси...

В една последна зима - с обич Свята,
дари на Бог прободени крила!
И зов ще се въздигне от земята,
че всякога Христова си била!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

ИЗПЯТАТА МИ ПЕСЕН

Песента ми е вече изпята.
Много дълги години я пях.
Но с гласа си, подобен на вятър,
да докосна света не успях.

Нямах славния път на Лучано,
та с възторг да ме викат на бис.
Бе Небето ми скръбно смълчано
и безмълвна високата вис.

Не достигнах слепеца Бочели -
ангел дивен, целунат от Бог.
Песента ми венци не спечели
в своя най-съдбоносен оброк.

И тогава си казах: "Горко ти,
о, певецо сред шумната гмеж!
Капки Кръв ще са твоите ноти
и Голгота - Заветен копнеж.

Пей на Господ с Давидова вяра
под заплаха от стръвен Саул...
Може би, съкрушен пред Олтара,
грешник твоята песен е чул...

И дори да е вече изпята -
нека само това те теши,
че намира Христос по земята
просълзени от нея души..."

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

КАМЪКЪТ НА ЯКОВ

Когато търсиш Камъка на Яков,
от камъни на злобата боли
и в жребият горчив на древен дякон
претръпва твоят дъх, като че ли...

С едната вяра, скръбно прокървила,
ще видиш през смълчан и мрачен свод,
как Господ ти придава Дух и Сила,
за да родиш последния Му Плод.

С ръка посочил своите палачи,
да искаш Той греха им да прости.
Дори от страшен гнет да ти се плаче,
а болката в душата да люти.

Че всеки стон, в незлобие изплакан,
съшива към венеца ти листа,
а Бог те запечатва като дякон
в молитвата на твоите уста.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)