САМУИЛЕ!

Очите ли ти святкат, Самуиле?
И кой мръсник те с речи поруга?
Дали търбухът с печеното пиле
или главата с дяволски рога?

Слепците искат тъмната си яма.
След тях да бъде, ако ще - потоп.
С безверие, кощунство и измама
да стъпчат примирилия се роб.

История ли? Памет ли велика?
Беласица напомня некролог.
Че сляпа е царуващата клика,
продала Вяра, Истина и Бог.

Очите ли ти святкат, Самуиле?
Напомняй ни за страшното горко!
Че днес Василий вече ослепил е
на властника последното око...

(Хрониките български)

ТОЙ ВЪЗКРЪСНА ЗА ТЕБ!

Той възкръсна за теб! Той възкръсна!

Греховете ти в миг опрости.

А Вестта Му - от Дух земетръсна

като слънце при изгрев блести.

Да докосваш лъчите червени

на Любов, неродена в света,

за да бликне и в твоите вени

драгоценната Кръв на Христа...

Кой и как в тъмнината лъстива

е задържал съдбата ти в плен -

щом душата ти в Бога е жива -

тръгвай с вяра, отгоре роден.

Че намерил си смисъл в Живота

по-велик от суетния век -

да погледнеш Исус на Голгота,

Който, Разпнат, роди те Човек.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ПРОТОКОЛНО ЗА ТРЕТИ МАРТ

Да слушам лидер как гълчи Русия,
а после мазно празник честити...
Да гледам роби, стигнали просия,
как знамето в ръцете им трепти...

Пред паметника свят на свободата
безродникът, приклекнал за поклон.
(По-бързо да отмине тази дата
с герои от забравен пантеон!)

Да свършат напечатаните речи.
Да дойде час за шумния банкет.
И не прославен вятърът да ечи,
и не Балканът да въздиша клет...

Че кой ти спомня черепи и кости -
на връх чутовен трепетния вой?
Управникът вратата ще залости
и в джипа ще тресе шкембе и лой...

Охранен - ще си тръгне със охрана.
Пред памет свята - дребничък актьор.
А вятърът ще свири от Балкана
как подвигът се тачи от позор.

(Хрониките български)

АПОСТОЛЕ!

В памет на Васил Левски!

Апостоле! Къде е твоят гроб?
Къде народът твоят пример тачи?
И може ли едно сърце на роб
най-живите ти думи да изплаче?

Кой лобното ти място утаи
и скри от нас едната ти Голгота?
От смърт ли днес подлецът се бои
или от твоя Смисъл за Живота?

Венец ли искаш, сплетен от цветя,
или юнци, готови за олтара?
В най-смутно време - ти велик блестя,
но колко днес блестели биха с вяра?

Предателството твоят дух не спря!
Една присъда твоя зов не скърши!
Страхливият - в страха си жив умря!
А мършата те размени за мърши!

И там е днес, Василе, твоят гроб -
в бездушният, готов в поклон да лази.
В прегърбеният, свикнал да е роб,
едничката си кожа да опази.

Апостоле! Безсмъртен остани!
Едно бесило - в зов да ни люлее!
Че оня, който вкуси правдини,
не ще попита твоят гроб къде е...

(Хрониките български)

ГОЛОТАТА КАТО ГОЛГОТА

Голотата е просто Голгота,
съкратена със буква една.
Да отхвърлиш бълвоча на скота
приготви се за скъпа цена.

Някой с копие - в гръб те пробива.
Друг ти сплита венец от бодли.
"Не дразни Сатаната! Не бива!" -
мазно шепнат езиците зли.

Тъжен жребий. Блестиш неудобен,
като трън в беззаконна пета.
И подхваща те вихърът злобен -
хули сто - от уста на уста.

Остър нокът честта ти раздира
на Кайафа с безумния вой.
С бели храчки светът ти умира,
без у тебе да вижда герой.

Бесен кикот. Тълпите дюдюкат.
Стене стадното чувство от мъст.
За палача приготвен е чукът.
За душата ти - сетният Кръст.

Миг, преди да угаснеш в Живота,
лъч блести над висока стена -
Голотата е просто Голгтота,
съкратена със буква една...

(Птицата в теб)

ЧЕСТИТА НОВА 2015 ГОДИНА

ПОД ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ НА ВИТЛЕЕМ

Поетичен дар за всички, влюбени в Христос!

О, Боже! Нека с вяра да открия
живота си, от Твоя Дух роден.
Да зърна, дай ми, Йосиф и Мария
под звездното небе на Витлеем.

В онази пещера, където мракът
разпръснат бе от ярка светлина,
и Младенец сред яслите изплака,
загърнат в съкровена пелена.

Да бъда аз четвъртият Ти влъхва
на малкия Христос принесъл дар -
едно сърце, което Го въздъхва,
и нежно Го мечтае за олтар.

Една душа, която Го жадува
с най-искрените свои страхове.
Една мечта, която Го целува
и с вечен огън свято Го зове.

И щом, о, Боже, Витлеем открия
с Духа Си загърни ме за покров -
домът ми да е Йосиф и Мария,
а Твоят Син - Искрящата Любов.

(Коленича пред Тебе)
Ясен Ведрин

НРАВИ БЪЛГАРСКИ!

С чалга, силикон и мутри
грейва българското утре!
Целият народ - в завера,
че е нужна далавера.

Врат дебел със ланец златен
вече няма път обратен.
Аутсайдерите!... Мрете!
Или странство изберете!

Символи и идеали -
само кучета ги яли.
С кухи лейки и калинки
идат новите годинки.

Баджанаци и братчеди -
бъдещите людоеди.
А беднякът - в сто хомота
ще им плаща бридж-белота.

Тежко, тежко... Вино дайте!
В мъката ми възридайте!
Че сред българските нрави
даже кит ще се удави.

(Хрониките български)

НОЕМВРИЙСКО, БЕЗГЛАГОЛНО

Президенство. Новина.
Срам. Реакция. Вина.
Блясък. Тайна. Тет-а-тет.
Рейтинг. Микрофон. Портрет.

Плевел. Митинг. Тарикат.
Биография. Плакат.
Дата. Истина. Пи Ар.
Интервюта. Коментар.

Имидж. Отговор. Отпор.
Хумор. Реплика. Позор.
Клоун. Чехъл. Шут. Абдал.
Институция. Провал.

(Хрониките български)

ТЕФТЕРЧЕТО НА АПОСТОЛА

Апостоле, тефтера ти до днес
не се намери никой да открадне.
И уж живеят - за едната чест,
но грабят - който колкото му падне...

За род и правда - думите са бол.
Реки прелели, семена в хамбари.
Но видят ли файдата - бос и гол,
за две години стават господари.

Изедникът не стиска меден грош,
а куфарче, натъпкано с валута.
И подкупи приема - йощ, и йощ,
тъй както четник пълни си барута.

Ти девет годин скита без покой...
Те с четири - същински са шопари.
Една безумна сбирщина от лой,
която лочи - кой каквото свари.

Да би дошъл да гледаш правдини,
във гроба ти сърце ще се обърне.
Затуй във паметта ни остани,
дори живота в пъкъл да посърне.

Тефтерът ти - до святост чист и бял,
дано у нас се съхрани довека.
Че тоз народ, от бедност оскотял,
едва си спомня Дякона, Човека...

Завета, свободата, и честта...
О, думи от забравена светиня!
Народе???
Кой зарови те в пръстта,
та твоите сълзи да бъдат тиня?

(Хрониките български)