СЪДБОВНА ПОСОКА

В съдбата няма евтини посоки
и скъпо плаща пътникът за тях.
Едните са презоблачно високи,
а другите - опасни, като грях.

На плещите понесъл битието
избира всеки своя собствен път.
И някак от вървежа неусетно
стопява се в годините дългът.

Но идва миг, когато Кръст възпира
дори и най-усърдния бегач.
И вижда той, че Някой там умира -
да го спаси от гибелния здрач.

Цената скача. Като клетва Свята.
Залогът - като Вярност към Завет.
А съскането злобно на змията
вещае на човека скръб и гнет.

И той едва тогава проумява,
че дълг един не може да плати.
Агнецът на Голгота - Кръв му дава,
та всичкия му път да опрости.

Посоки няма евтини в съдбата.
Най-скъпата - платена е от Бог.
И миг, преди да стигне в необята,
тя прави тесен този свят широк.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

ЧЕРЕН ПЕТЪК

Черен петък раззина
тъмна, пагубна паст.
И търчат в магазина,
полудели от страст.

Там заграбват ръчища
стоки с ниски цени.
И се блъскат пълчища,
и припламват псувни.

Ще ударят джакпота
купувачи безброй.
Няма Кръст и Голгота.
Има юруш и вой!

Дрънкат пълните каси.
Стока евтина. Кеф!
Всички палят страстта си
до последния лев.

Не е Петък Разпети!
Не е време за пост!
Днес надъхват се псета
да прегазят Христос!

(Възходът на падението)
Ясен Ведрин

НЕИЗБЕЖНА УЧАСТ

Светът върви към участ неизбежна.
Поет, препречил пътя му, е луд...
Къде съм тръгнал с кауза метежна -
подминат, непрочетен, недочут?

Рекламата е винаги по сметка,
а аз се подвизавах с блага вест.
Но в мрежата на праведната цедка
малцина виждат смисъла си днес.

Ръце протягах, от безумци плюти...
Сълзи пролях. Молитвен. В самота.
А грешните се радваха разплути
и весело прегръщаха смъртта.

Опитвах се скръбта си да преборя
с искри от вяра, с пламък от любов,
но виждах, че каквото и да сторя,
светът пропада в тъмния си ров.

От идоли - прогнил и невъзвратен,
в поклоните - прекършен като клон,
отдавна е изгубил път обратен
към вечния и мъдър небосклон.

Бях пътен знак. Похулен от мнозина.
А миг след катастрофите - желан.
Но там, оттатък - страшната картина
допълва само черният катран.

И ужасът, че следва безнадеждност
сред даже несънуван абсолют.
Светът върви към участ неизбежна,
а аз, препречил пътя му, съм луд...

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

НАЙ-МЪЧИТЕЛНАТА СКРЪБ

Душата ми от скръб прелива
за скитници, обвити в мрак.
Съдбата им към ров отива,
а нямат те крайпътен знак.

Повлекли тежките вериги
в безбожна лудост гинат там,
където дух лукав държи ги
без Вяра, Истина и Храм.

Какво за вас да сторя, клети?
Та скитник кой не би ридал,
когато види си нозете,
потънали в дълбока кал?

Да можех с Кръст да ви износя
дарил се бих до сетен дъх,
пред Свят Олтар лъчи да прося,
та сам да ви посоча връх...

Уви! В пръстта не блесва злато
и репеи не дават плод.
Смъртта е болката, с която
човек се ражда за Живот.

Плътта не иска да умира,
но вкопчена - в пръстта пълзи.
Сама окови си намира
и в тях ликува и сълзи.

На Святост - шумно се присмива.
На Правдата - обръща гръб.
Душата ми от скръб прелива.
От най-мъчителната скръб...

Скръбта за скитници, които
без път и вяра гинат в ров,
но пак отказват упорито
зова на Вечната Любов.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

НЕ ИСКАМ ВСИ СВЕТИИ!

Не искам "вси светии" за надежда.
Христос ми е достатъчен - до гроб.
И нека в Него моят дух се вглежда,
а не във демоничния въртоп.

Сърцето ми вратата ще залости
за шоуто на хитрия пират,
и с веселите черепи и кости
не ще заситя тъмния му глад.

Изчадие е той. Не се насища
от сдъвкани в магията души.
Гори ли огън - ражда пепелища.
Пълзи ли червей - храмове троши.

А демонът - дори прикрит под маска,
остава хищник. С челюсти гризе.
И само луд, решил да ръкопляска,
превръща си душата на мезе.

Но моята с безумия не свиква.
Втвърдена - със Христос ще устои.
Проклета да е дупчената тиква,
че в нея само лепкав мрак струи...

Светиите са горе... В град от злато!
А в гробищата долу - бесове.
И този свят - тресавище и блато -
влечугите към тинята зове.

Христос ми е достатъчен! До века!
Не ща "светии" в гробищен парад.
Че смисълът се губи пред човека,
отгоре вдъхнат - да погине в ад...

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

ДОЖИВОТНА ПРИСЪДА

Не се страхувам, ако брули есен
мечтите ми, увяхнали без време.
Един олтар, във Святото принесен,
Небето се надявам да приеме.

В живота иждивих вода и огън.
Най-сладки плодове дарявах свише.
И в клюмналата младост още мога
да зеленея, щом перото пише.

А стане ли душата ми самотна -
ще я накича с листи пожълтели,
че в своята присъда доживотна
тя следва път в небесните предели.

До онзи миг, когато несъзрима,
подобно лъч ще светне над мъглата,
където късна есен с ранна зима
слана и скреж завихрят из билата.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

ОЩЕ ДЕН, МОЙ ПРИЯТЕЛЮ!

Още ден за Христос преживей
без да мислиш за много години,
че светът е във плен на злодей
и плячкосват го черни гадини.

Още ден изпълни с доброта
и с усмивка докосвай бедняка.
Щом похлопа на твойта врата,
ти не давай на Бог да те чака...

Още ден нека с Правда трепти
всяко твое изречено слово,
че лъжата мнозина лъсти
и езика им пълни с олово.

Още ден нека светли сълзи
от тъгата ти в зов се пролеят.
Може би ангел с тях ще срази
и отблъсне далеко злодея.

Още ден в този свят възвести
Господ, Който в духа ти наднича!
Още ден само Той да блести!
Още ден само Той да обича!

Че с дарени в Завета Му дни -
даже век е нищожен и кратък,
а в Духа на Енох - висини
ще намериш, преминал оттатък. 

Още ден, мой приятелю! Ден!...
Светлината чрез теб да светлее!
Че човекът от Бог е роден
като лъч цял живот да живее.

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

ПАРАДЪТ НА МЪРТЪВЦИТЕ

Мъртъвците си спретват всемирен парад,
за да следват смъртта си богиня.
От душите им лъха гробовната смрад
с дъх на алчност и мирис на тиня.

Всички - пешки на Злия, хвалят своя палач
и се хилят с гримаси зловещи.
А в сърцата им, скрити в измамния здрач,
се оглеждат катранени пещи.

Във вселена от пепел те са тъмни звезди.
Всяка - с хитро лукавство възпята.
Но оставят в парада си гнусни следи
до отровния зъб на змията.

Поруганата правда се гърчи под тях,
без да проси за миг от пощада.
А пък те - предоволни в осъзнатия грях,
маршируват честити към ада.

От ръцете им скверни се разпалва война.
От очите им - Ирод наднича.
Те преследват Исус да Му търсят вина
и с олово оплитат си бича.

Те - отдавна проклети да не срещнат покой -
мъртъвците на дух богохулен,
днес превръщат света във потопен порой,
от лъжи и измами прибулен.

Потърсете с душите си верен пламък отвъд!
Вас парадът не ще да пребори.
Че Небето посочва точна дата за съд
и килии в железни затвори.

Иска времето лъвове! Не бъдете овци!
В Дух безстрашен явете Исуса!
И парадът на всичките зли мъртъвци
обречете на страх и покруса...

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

СТАРАТА БИБЛИОТЕКА

Старата библиотека проговори с тъжен глас.
"Позабрави ме човека и съсипана съм аз.
Всички мои етажерки мухъл ги мори, и прах.
Като прелъстени щерки бъдещето им видях.

Пуста цифрова епоха ми докара този гнет.
Други времена дойдоха - на компютър и таблет.
В по-далечните години, (тъй щастливи бяха те)
жаден някой ще намине, и ще иска да чете.

В мен да си намери книга, както иманяр - сребро,
и духът му да въздига гениалното перо.
Уж на Библията Свята съм наречена, нали?
А защо от самотата толкоз много ме боли?"

Тъй дочух я да нарежда своя тъжен монолог,
книжна дама без надежда, но пък кръстена от Бог.
И духът ми я прегърна. В миг сълзите й изтрих.
А скръбта, що в мен посърна, се изплака с този стих...

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

ВРЕМЕ РАЗДЕЛНО

Сега е време за раздяла...
И аз не страдам от това.
Душата - в болки оцеляла -
избра си път към синева.

С прегради, спънки и окови
не ща светът да ме държи.
С Любов над всичките любови
животът ми ще продължи.

В илюзиите твърде много
отдадох плам, прахосах блян.
Но идва час да кажа "сбогом"
на ада, приживе живян.

Не ща корона, чест и слава.
Духът ми нека да е здрав.
Че злият дявол заслужава
в лицето си юмрук корав.

Гърбът ми той не ще прегърби.
Светилникът ми ще гори.
Отхвърлям с вяра всички скърби
за власт, имоти и пари.

С тотеми, идоли, заблуди
не ще ме съкруши злодей!
Събирай всичките си луди
лукавецо! И полудей!

Не искам в битие безцелно
излъган да кълва на стръв.
Сега е времето разделно,
когато меч боде до кръв.

И по-добре да съм посечен
с едно око, ръка и крак,
отколкото в дома ми вечен
стените да изпълва мрак.

Сега е време за раздяла.
Дори да стана сам самин.
Душата ми, от Кръста бяла,
в Христос обрича се...
Амин!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)