С ДУХА НА ДАВИД

Един Давид в духа ми Те обича.
Един елен в душата ми пъхти.
Небето дай му, Господи! Да тича!
Да бъде там, където Си и Ти!

Със арфа Любовта Ти да възнася!
И всяка струна - Теб да прозвъни!
Пътеката Ти Свята да оглася
по всичките била и планини.

Един Давид в сърцето ми Те хвали!
Един слуга, на който Ти Си Цар!
И сто живота вътре в мен едва ли
ще стигнат да възпеят Твоя Дар!

Ясен Ведрин
(Коленича пред Теб)

НА ДАМЯН ДАМЯНОВ!

(По случай 82 години от рождението му)

Измъкнах се от дъното на пъкъла
и въглени от мъка надживях.
Звездите светят винаги по мръкнало,
а ти блестеше някъде сред тях.

В нощта на битието непрелистено
душата си в тефтер ми подари.
Защо далече скитала си, Истино,
че чак сега във стих ми се откри?

Защо скръбта е гмуркане в дълбокото,
а болката - катарзис до безкрай?
Перото как намира си посоката
едва ли простосмъртен ще узнай...

Ти бе надежда в чувствата притихнали.
Свещицата - за скитник без покров.
С крилата на тъй земните ти стихове -
неземна се въздигаше Любов.

С горчиво вино още пълня жлеба си,
и в него предусещам твоя стих.
Изгубил всичко - не изгубих себе си.
Сдобрих се със скръбта.
И й простих...

(Тленен остатък)
Ясен Ведрин

ЖИВЕЯ С ВЯРА

Не искам като нерез да живея
във кочина от мрамор и кристал.
Родих се със съдбата си. И в нея
бих всеки ден повторно изживял.

Със всичките си скърби и провали.
С неволите и грижите накуп.
Дори да имам избор друг... едва ли
ще стане той за шията ми клуп.

Светът не е Олимп за дух и вяра.
И аз не съм божествен Херкулес.
Витаят в него подлост и поквара.
Царуват само смъртните без чест.

Езикът на змията е отровен.
Ковчежникът й - грешният магнит.
И нека в този свят съм по-виновен,
отколкото почитан и честит.

Един тефтер с едно перо си кътам.
Живея с вяра - някъде отвъд.
И стига ми, ако намеря пътьом,
следовници за скръбния си път.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

НАЙ-СТРАШНИЯТ СТУД

"Но понеже ще се умножи беззаконието,
любовта на мнозинството ще охладнее..."
(Матей 24:12)

Не това е най-страшният студ.
И не тази е лютата зима.
Щом добре си облечен, обут -
топлинката все още я има.

Но ледът, който вътре пълзи,
и сърцата до камък сковава,
не го трогват ни плач, ни сълзи,
нито в нечия скръб състрадава...

Зимни хора вихруват навред.
Хладен дух от студа ги изсича.
Няма огън да стъкнат от лед,
нито Господ чрез тях ще обича.

Всяка зима ще свърши до дни.
И снегът под пръстта ще изтлее.
Но студът, който дух вкамени,
даже в лятото зимен си вее.

Да напомня - до болка и смут,
как омразата става съзрима.
Че това е най-страшният студ
и, че тази е лютата зима...

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

НОВОГОДИШНО БЛАГОПОЖЕЛАНИЕ ЗА ТЕБ, ПРИЯТЕЛЮ!

Не връзвай дните в брънки от верига!
Недей извръща поглед в минал ден!
Каквото имаш - нека ти достига,
дори да се усетиш ощетен.

Живей с Христос! И мислите ти нека
трептят далече, в бъдещите дни!
Дали за полет или за пътека -
на Него остави да прецени.

Отсечката в живота се скъсява
и нямат смисъл скръбните следи.
Събирай във простителна забрава,
каквото преживял си отпреди.

Веригата - с усилие се влачи.
Товарът - до залитане тежи.
Обидата се пръква - да разплаче,
а злобата - във мрак да задържи.

Един Завет с едно сърце се тачи.
И нека ти е светло. Като в храм.
Посрещай с Господ всички неудачи
и Той дори в студа ще ти е Плам.

Че бъдното е прицел с лъч от вяра -
там Алфата в Омегата блести!
А миналото, скрито в календара,
с Небесна Милост Бог ще ти прости.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

ПРАЗНИЧЕН ДЕЛИРИУМ

Светът е дърт пияница на градус
в кръчмето на лукавия кръчмар.
"Налей ми, шефе, в чашката, за радост,
от твоя омагосващ спиртовар!

Едно ми е - хем празнично, хем свято!
И пие ми се марков алкохол!
И аз се чувствам най-щастлив, когато
усетя твоя бляскав ореол...

Налей ми, шефе! Зверски ми се кърка!
Че всеки празник с тебе е купон.
Със римските рецепти ми забъркай
коктейл от Калигула и Нерон!

С езичника - езически да пия,
а с вярващия - да съм същ монах!
Какъвто и да съм... Но хаирлия!
Защото теб за господ си избрах!"

Делириум след празничната радост.
Безвремие, запълнено с несвяст.
Светът е дърт пияница на градус
в кръчмето на неведом фантомас.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

ДОДЕЯ МИ!

Додея ми! Ах, колко ми додея
от медиите, пълни с новини.
Ликът да ми натрапват на злодея,
а той на простотия да вони.

Алеко да е вечно актуален
с един роман, останал без покой,
а в тинята на прехода ни кален
да бъде Ганьо с образ на герой.

Когато пътят става орисия,
от трън - да би се случило на глог,
най-свестните достигат до просия,
а гнусният си мисли, че е бог.

Без срам. Без чест. Без лъч от съвест жива
сърцата сиромашки ще мори.
И блатото не ще превърне в нива,
и правдата не ще да възцари.

Стисни, си казвам, зъбите! Човеко!
Туй сетно зло без злоба претърпи.
Додея ти героят на Алеко,
че цял народ в разруха потопи.

Но там, отгоре, в сферите над мрака,
записва Съдник тежките вини.
И Ганьо участта си ще дочака
на пъкъла в горещите вълни.

Ясен Ведрин
(Хрониките български)

МОЙ ОВЧАР, ИСУСЕ, МИ БЪДИ!

ПОСЛЕПИС СЛЕД 13 НОЕМВРИ

Когато се срути престъпната сган
вилнял е, изглежда, жесток ураган.
И клети страдалци с прогизнал покров
си стъкват огнища с искрици любов.

Платили с години, с безчет теглила,
съдбите си кърпят с конец и игла.
А гербът плакатен, фалшив като сън,
започва да пълни казаните вън.

(Хрониките български)

КЪМ ИДОЛА НОВОБЪЛГАРСКИ!

Човеко пръстен! Ти не си ми бог!
И всичките ти дни са преброени.
За твоите злини е даден срок
и хора, от лика ти упоени.

Събирай ги в безчестния си храм.
Лъжи ги, че като звезда си вечен.
Дори у тебе бог да виждат там -
ти идол си, жесток и безчовечен.

Един шопар когато се гои
за ден на гняв си къта тлъстината.
И щом дори от Бог не се бои -
в отвъдното без прошка е вината.

Владей сега... Но със едно наум,
въздигнал в блясък своята фасада.
По-страшен от себичния ти шум
е грохотът от пещите на ада.

(Хрониките български)