ИЗПЯТАТА МИ ПЕСЕН

Песента ми е вече изпята.
Много дълги години я пях.
Но с гласа си, подобен на вятър,
да докосна света не успях.

Нямах славния път на Лучано,
та с възторг да ме викат на бис.
Бе Небето ми скръбно смълчано
и безмълвна високата вис.

Не достигнах слепеца Бочели -
ангел дивен, целунат от Бог.
Песента ми венци не спечели
в своя най-съдбоносен оброк.

И тогава си казах: "Горко ти,
о, певецо сред шумната гмеж!
Капки Кръв ще са твоите ноти
и Голгота - Заветен копнеж.

Пей на Господ с Давидова вяра
под заплаха от стръвен Саул...
Може би, съкрушен пред Олтара,
грешник твоята песен е чул...

И дори да е вече изпята -
нека само това те теши,
че намира Христос по земята
просълзени от нея души..."

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

КАМЪКЪТ НА ЯКОВ

Когато търсиш Камъка на Яков,
от камъни на злобата боли
и в жребият горчив на древен дякон
претръпва твоят дъх, като че ли...

С едната вяра, скръбно прокървила,
ще видиш през смълчан и мрачен свод,
как Господ ти придава Дух и Сила,
за да родиш последния Му Плод.

С ръка посочил своите палачи,
да искаш Той греха им да прости.
Дори от страшен гнет да ти се плаче,
а болката в душата да люти.

Че всеки стон, в незлобие изплакан,
съшива към венеца ти листа,
а Бог те запечатва като дякон
в молитвата на твоите уста.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

СТИХ ЗА ДУШАТА

Преди душата да приключи
със пътя си на този свят,
дано намери бистър ручей
от най-лъчиста Благодат.

И в него тя да излекува
болежки, рани, гнет и скръб.
А миг, преди да отпътува -
на Злото да обърне гръб.

Злини човешки да не помни,
но всяка хула да прости.
И с тези пориви преломни
пред Господ Бог да заблести.

Да каже: "Ето ме, Всевишни!
Пред Теб подвивам колена,
че Ти единствен - Благ крепиш ме
във Святата Си Светлина.

Със Извор Вечен ме окъпа -
роса да бъда сред роси,
а аз не знам защо съм скъпа,
та Твоят Син да ме спаси..."

Преди душата да приключи
и в чуден свят да полети,
добре е някак да научи
защо Христос я приюти.

А Той с ръка да я погали
и в шепот да й сподели:
"Дъхът ми в теб Любов разпали,
а тя издири те, нали?"

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

ОГНЕН СТИХ

Топлината е толкова близка,
че не може студът да мори.
Само трябва човек да поиска
да разпали в сърцето искри.

И тогава с гласа си ще сгрява,
а с дъха ще напомня за пещ...
Като въглен от древна жарава
ще топи ледовете горещ.

Светлината... И тя не помръква,
но от огъня ражда се пак.
Ако някой огнището стъква -
ще светлее в среднощния мрак.

И ще бъде с гласа си свещица,
а с дъха ще напомня за фар,
та душите от скръбна тъмница
да дари с най-лъчистия дар.

Надживял всеки страх и тревога
любовта си докрай разгори,
и в копнежа на нейния огън
своя дух на Христос покори!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

НЕРАВНОСМЕТКА III

В онази младост - лека и въздушна
мечтаех като мълния да блесна.
Светът да се стъписа и заслуша
в зова на обич, искрено-небесна.

А после - в тиха скръб да коленичи,
за да очаква милост и пощада.
И приживе да види Беатриче,
изкупила съдбата му от ада.

Уви! Не ми е писано да бъда
водачът на тълпите оскотели.
Светът си иска страшната присъда
и мръсното едва ли ще избели.

С Вергилий няма в пъкъла да сляза,
та змийски род в куплети да изплача.
Нечистите за своята проказа
не ще намерят в тъмното илача.

Очите ми за тях са вече сухи.
Сълзите ми отвяха урагани.
Когато плаках - те крещяха глухи,
а моят зов го изкълваха врани.

Сега - пред старостта - ще се загърна
с едното козиняво наметало.
И даже в хули черни да посърна,
пак помня, че сърцето ми е бяло...

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

НА БЕЛИЯ СВЯТ

Уж на белия свят е човекът роден,
но в живота му вмъква се мракът...
А душицата крехка - бял, невинен сатен -
куп премеждия страшни я чакат.

И в съдбата, тъй както въздига се ръст,
а годините трупат умора,
осъзнава човекът... Роден е за кръст
на невидим Създател под взора.

В скръб въздиша сърцето. И го пали искра,
за да хвърка в надежда висока,
та след нощ непрогледна да сияе зора,
и в Зорницата - вярна посока.

Че светът не е бял - няма никакъв спор.
Само детските мисли са бели.
А животът е избор между тъмен затвор
и небесните чисти предели.

И добре е в душата, върху белия лист,
Господ пръв да проскърца с молива.
Да останеш по детски най-възвишен и чист,
даже мракът от зло да прелива.

Че в съдбовното сито - до последния ден,
оцелял да си кажеш накрая:
Аз на Господ във белия свят съм роден,
а за мрака не ща и да зная...

(Птицата в теб)
Ясен Ведрин

СЪДБОВНА ПОСОКА

В съдбата няма евтини посоки
и скъпо плаща пътникът за тях.
Едните са презоблачно високи,
а другите - опасни, като грях.

На плещите понесъл битието
избира всеки своя собствен път.
И някак от вървежа неусетно
стопява се в годините дългът.

Но идва миг, когато Кръст възпира
дори и най-усърдния бегач.
И вижда той, че Някой там умира -
да го спаси от гибелния здрач.

Цената скача. Като клетва Свята.
Залогът - като Вярност към Завет.
А съскането злобно на змията
вещае на човека скръб и гнет.

И той едва тогава проумява,
че дълг един не може да плати.
Агнецът на Голгота - Кръв му дава,
та всичкия му път да опрости.

Посоки няма евтини в съдбата.
Най-скъпата - платена е от Бог.
И миг, преди да стигне в необята,
тя прави тесен този свят широк.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

ЧЕРЕН ПЕТЪК

Черен петък раззина
тъмна, пагубна паст.
И търчат в магазина,
полудели от страст.

Там заграбват ръчища
стоки с ниски цени.
И се блъскат пълчища,
и припламват псувни.

Ще ударят джакпота
купувачи безброй.
Няма Кръст и Голгота.
Има юруш и вой!

Дрънкат пълните каси.
Стока евтина. Кеф!
Всички палят страстта си
до последния лев.

Не е Петък Разпети!
Не е време за пост!
Днес надъхват се псета
да прегазят Христос!

(Възходът на падението)
Ясен Ведрин

НЕИЗБЕЖНА УЧАСТ

Светът върви към участ неизбежна.
Поет, препречил пътя му, е луд...
Къде съм тръгнал с кауза метежна -
подминат, непрочетен, недочут?

Рекламата е винаги по сметка,
а аз се подвизавах с блага вест.
Но в мрежата на праведната цедка
малцина виждат смисъла си днес.

Ръце протягах, от безумци плюти...
Сълзи пролях. Молитвен. В самота.
А грешните се радваха разплути
и весело прегръщаха смъртта.

Опитвах се скръбта си да преборя
с искри от вяра, с пламък от любов,
но виждах, че каквото и да сторя,
светът пропада в тъмния си ров.

От идоли - прогнил и невъзвратен,
в поклоните - прекършен като клон,
отдавна е изгубил път обратен
към вечния и мъдър небосклон.

Бях пътен знак. Похулен от мнозина.
А миг след катастрофите - желан.
Но там, оттатък - страшната картина
допълва само черният катран.

И ужасът, че следва безнадеждност
сред даже несънуван абсолют.
Светът върви към участ неизбежна,
а аз, препречил пътя му, съм луд...

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

НАЙ-МЪЧИТЕЛНАТА СКРЪБ

Душата ми от скръб прелива
за скитници, обвити в мрак.
Съдбата им към ров отива,
а нямат те крайпътен знак.

Повлекли тежките вериги
в безбожна лудост гинат там,
където дух лукав държи ги
без Вяра, Истина и Храм.

Какво за вас да сторя, клети?
Та скитник кой не би ридал,
когато види си нозете,
потънали в дълбока кал?

Да можех с Кръст да ви износя
дарил се бих до сетен дъх,
пред Свят Олтар лъчи да прося,
та сам да ви посоча връх...

Уви! В пръстта не блесва злато
и репеи не дават плод.
Смъртта е болката, с която
човек се ражда за Живот.

Плътта не иска да умира,
но вкопчена - в пръстта пълзи.
Сама окови си намира
и в тях ликува и сълзи.

На Святост - шумно се присмива.
На Правдата - обръща гръб.
Душата ми от скръб прелива.
От най-мъчителната скръб...

Скръбта за скитници, които
без път и вяра гинат в ров,
но пак отказват упорито
зова на Вечната Любов.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)