РЕКВИЕМ ЗА НЕЧЕСТИВИЯ

Не вижда злият кипналата лава,
защото е в душата си безок.
В нечестие цъфти и прецъфтява,
похулил съвест, Истина и Бог.

Съдби прекършва като сухи клони
и гърлено се киска. Без вина...
Брои пари зад мраморни колони -
тъй скъпа за поклона му цена.

Сред властните - подобно бог се вижда
във някакъв измислен пантеон.
Осмива, угнетява и обижда
тълпите под омразния си трон.

Сънува се - велик и вековечен
където с лаври сплитат му венец.
С най-бляскавата мантия облечен.
С най-прелестния образ на светец.

А вътре във сърцето му - тунели
със червеи, пълзящи в гнилота.
И колкото ръцете му са взели -
до атом ще го върнат на смъртта.

Съдбата му проклета - не желая,
че плевелът приготвен е за съд.
И някой ден намери ли си края,
горкото вечно чака го отвъд.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

ФЕНЕР И ПЕПЕРУДА

Не ме възторгвай, нощна пеперудо!
За теб съм само уличен фенер!
И не от мен е мъничкото чудо,
че съм разпръснал мрака гъст и чер!

За утрото мисли! И за зората!
За Слънцето, изгряло да блести!
Когато лъч докосне ти крилата,
щастлива в Светлината Му трепти!

Без нощен страх, без болка и принуда,
лети щастлива в чудния Му Ден,
за да Му бъдеш дневна пеперуда
със порив, от Небето озарен...

А мене запомни, че бях ти Верен
и моят блед неон те улови.
След нощната прегръдка в лъч фенерен,
лъчиста да сияеш над треви...

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

ВИК В ТЪМНИЦАТА

От двата свята - Дух и пръст -
един човекът си избира.
И давайки му - къс по къс -
за него страда и умира.

А няма кой да пресече
посоки противоположни.
Небето верните влече,
земята - тварите безбожни.

Въпрос на избор и съдба.
Залог на преходно и тленно.
Не се държи в една торба
до евтиното - скъпоценно.

Не се събират в съвестта
до чиста вяра - лъст от мрака.
Една отворена врата
намира онзи, който чака...

Но с вик в тъмницата: Прости!
човекът Вечността открива.
Роден отгоре - да блести
със вяра истинска и жива.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

НАПОМНЯНЕ ЗА СМИРНЕНСКИ

120 години от рождението на Поета!

Усещаш ли? Светът е нощ,
в която зъл царува мракът.
А братчетата на Гаврош
все още изгрева си чакат.

Студеният и пуст неон
сърцата им с любов не сгрява.
А от витрините Мамон
блести с отровната си слава.

Иди при скръбните деца.
Вестител им бъди с утеха.
И бледите им сърчица
загръщай със небесна дреха.

Напук на студ и тъмнина -
стопли Гаврош или Козета...
И сам ще смажеш Сатана,
тъй както смачка го Поета...

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

СЪЧИЦА В ОКОТО

За съчица в окото сляп бъди.
Недей се взира в злобите човешки.
Безумците събират си греди
и виждат в други срамните си грешки.

С вериги окована - съвестта
не стига до гледеца, да заплаче.
И капят като есенни листа
компромиси - петаче след петаче.

Грехът на мимолетния престол
от приказка на Андерсен трепери.
А царят все не вижда, че е гол,
и себе си във егото си мери.

Светът - като въртоп неумолим -
безгрешните към ямата завлича.
Грехът е грях, когато е простим...
А го прощава, който те обича...

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

ПОСЛЕДНИЯТ БИЛЕТ

Дали животът шанс ще ти предложи
или до края ще останеш клет?
Когато тази мисъл те тревожи,
спомни си за последния билет.

Един билет за влака до Небето.
За Свята Вечност, някъде отвъд.
Че дните се изнизват неусетно
и винаги след тях пристига Съд.

Билетът! Кой и как да го намери?
Не гледай към гишето. Не е там.
Заключени са Божиите двери
за тленните потомци на Адам.

Но вътре, във сърцето, зов тиктака...
Спасител хлопа... В миг Му отвори!
Малцина чакат да пристигне влакът.
И ти сред тях жадувай и гори!

Пълни ръка бедняшка с милостини
и клетника спохождай с щедър дух.
Дори светът до ледник да изстине -
за скръбен вопъл не оставай глух.

Тъй праведникът плаща си цената
Небесна Благост да го окръжи.
Билетът е печат от Светлината
и в шепата Си Господ го държи.

Полагай в тази шепа неуморен
делата на духа си ден и нощ.
Че влакът идва. За едни затворен,
за други - като щедър звезден кош.

Дали животът шанс ще ти предложи
или до края ще останеш клет?
Когато тази мисъл те тревожи,
спомни си за последния билет...

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

ОГЪН И ВОДА

С две стихии - огън и вода -
тръгва Гняв Небесен за разплата.
И дано сме Божии чеда -
Мир да ни спаси на Канарата.

Огънят от светли висини -
огън земен няма да пребори.
Щом за зло не връщаме злини -
друго злият може ли да стори?

Живата Вода да осени
всичко в нас, и Свята да ни мие -
дяволът с високите вълни
няма как духа ни да убие.

С две стихии - огън и вода -
този свят безбожен ще се срине.
И дано сме Божии чеда,
та в Христос един да не погине.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

В БУРЯТА

Дори Небето страшно да бучи
и силен вятър да вещае драма -
ти бурята смирено премълчи
и нека ропот в устните ти няма.

Един ще види Божията скръб,
а друг - природа, яростно-гневлива.
Но ти на Бог недей обръща гръб,
когато Той сълзите Си пролива.

Пред Него застани на колене -
подобно Йов, изпитан до покруса.
А после, за минута-две поне,
повярвай, че си разпнат до Исуса.

От кръстни мъки щом те заболи -
Небето виж как бурно с тебе страда.
И Господ от Сърцето Си вали
за злите гняв, за Своите - пощада...

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

В КОВЧЕГА НА НОЙ

Недей унива, душо моя,
че дъжд пороен вън вали.
Дошло е времето на Ноя
и болката до смърт боли.

Онази болка - там, отляво,
с която скръб вещае гнет,
когато кривото е право,
а бисер счита се за смет.

Потоп ще сполети земята.
Горкото страшно ще кипи.
Но ти това недей пресмята,
а само злото претърпи.

Че Съдникът отваря списък.
Със гняв присъдите чете.
И злите ще се давят с писък,
и най-злощастни ще са те.

А ти - в ковчега скрит на Ноя -
с един Завет се утеши,
че няма да смути пороят
на Господ верните души...

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

В СТЪПКИТЕ НА ЕНОХ

Когато откажеш да бъдеш голям -
Небето Заветно дарява те с Плам,
и Бог те подпира с Десница и Дъх
да стигнеш със вяра Сионския връх!

Когато не взимаш, но даваш навред,
и с прошка преборваш човешкия гнет -
дърво си, родено от живи води,
и в Бащина Памет оставяш следи.

Когато, напук на омраза и злост,
издишаш утеха и вдишваш Христос -
от теб към звездите, подобно стрела,
въздига се птица със Святи крила.

Когато с Духа си чрезмерно богат,
далече по-горен от долния свят -
в Енохови стъпки отправяш се там,
където си стълп от Господния Храм!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)