Годините ми неосъществени
вещая си с последен благослов -
в реките на кръвта - горещи вени,
да тръпне нека вярата на Йов.
Да грее тази сила несломима
в туптежа на сърцето - нощ и ден.
И страдайки, все още да ме има -
обветрен, но в духа неповален.
Перото да потърси полет древен.
Тефтерът с бели листи - дървеса.
През лирата - от ангелски напеви -
да лазят мравки в моята коса.
И още стих! И още два-три реда...
В мастилото дъхът ми да бразди.
Все още ясен... И все още ведър
вестител на далечните звезди.
А щом светът низвергне в мен поета,
и пътят ми привърши в нощен зов -
подобно скитник, случил на несрета,
да бих си тръгнал с вярата на Йов.
Ясен Ведрин
(Птицата в теб)
петък, 28 април 2017 г.
понеделник, 24 април 2017 г.
1 КОРИНТЯНИ 9:24
Игрище е светът. И спор да няма -
на него всеки смъртен е бегач.
И тича за наградата голяма -
от ранното си утро чак до здрач.
Едни се взират в евтини медали
и блазни ги успеха величав.
Дори сърцата биха си продали
на дявола за личен автограф.
От жестовете щедри на Мамона
и блясъка на земния елит,
не виждат съблазнените наклона,
ни как достигат ада си прикрит.
И само двама-трима в стръмнината,
нагоре кретат с дух, едвам-едвам.
Тъй скъпа и висока е цената
пред тленните потомци на Адам.
А изпитът - свещен и неизменен -
от времето на Павел в зов гласи:
Света протичай за венец нетленен
и Господ Бог духа ти ще спаси!
Игрище е светът. И спор да няма -
бегачите намират своя край.
Дали ще е Небе или пък яма -
оттатък всеки смъртен ще узнай!
Ясен Ведрин
(Птицата в теб)
на него всеки смъртен е бегач.
И тича за наградата голяма -
от ранното си утро чак до здрач.
Едни се взират в евтини медали
и блазни ги успеха величав.
Дори сърцата биха си продали
на дявола за личен автограф.
От жестовете щедри на Мамона
и блясъка на земния елит,
не виждат съблазнените наклона,
ни как достигат ада си прикрит.
И само двама-трима в стръмнината,
нагоре кретат с дух, едвам-едвам.
Тъй скъпа и висока е цената
пред тленните потомци на Адам.
А изпитът - свещен и неизменен -
от времето на Павел в зов гласи:
Света протичай за венец нетленен
и Господ Бог духа ти ще спаси!
Игрище е светът. И спор да няма -
бегачите намират своя край.
Дали ще е Небе или пък яма -
оттатък всеки смъртен ще узнай!
Ясен Ведрин
(Птицата в теб)
вторник, 18 април 2017 г.
АРХАНГЕЛ МИХАИЛ
Светът под черен мрак се е покрил
в последната си бесовска арена.
Да идва с Меч Архангел Михаил
за битка най-велика и свещена.
В крилата му да вее ураган
и с него Господ Злото да прекърши,
а дяволът да вие поруган
сред ужаса на всичките си мърши.
Да рухнат всички кули в дим и прах -
свърталища на бухали и врани.
И Името на Бог да всее страх
в сърцата на безбожните тирани.
Гневът на Бога Свято да кипи
над люспите проклети на змията.
И възмездена - кротко да заспи
спасително пречистена земята.
Светът, какъвто някога е бил,
да бъде като Рая за мнозина.
И там сред тях - Архангел Михаил -
да свети с наметало от коприна.
Ясен Ведрин
(Птицата в теб)
в последната си бесовска арена.
Да идва с Меч Архангел Михаил
за битка най-велика и свещена.
В крилата му да вее ураган
и с него Господ Злото да прекърши,
а дяволът да вие поруган
сред ужаса на всичките си мърши.
Да рухнат всички кули в дим и прах -
свърталища на бухали и врани.
И Името на Бог да всее страх
в сърцата на безбожните тирани.
Гневът на Бога Свято да кипи
над люспите проклети на змията.
И възмездена - кротко да заспи
спасително пречистена земята.
Светът, какъвто някога е бил,
да бъде като Рая за мнозина.
И там сред тях - Архангел Михаил -
да свети с наметало от коприна.
Ясен Ведрин
(Птицата в теб)
сряда, 12 април 2017 г.
КОСМОПОЛИТНО
Приятели! Не ме вълнуват дати
и празници отдавна не живея!
Мечтите ми са толкова крилати,
че в този свят не искам да ги грея.
Денят е твърде кратък. Завъртулка
на мъничка сред космоса планета.
А аз самият сякаш съм на люлка,
опъната със слънчеви въжета.
От изгрева до залеза люлея
копнежа си, че следвам път всевечен.
И в тази моя светла одисея
годината е звук, едва изречен.
А вярата ме води в зов оттатък,
където векове запълват ера.
Какъв ти ден, от мълния по-кратък
или пък утре, стигнало до вчера...
Фотонът, който в точица блещука,
пронизал е вселенските пробойни.
Достигнал чак до мен в една пролука
на ирисите, нощно неспокойни.
И иска ми се в мен космополитът
във ден от век поне да се събуди.
А сутрин към Безкрая да политат
мечтите ми - космични пеперуди.
Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)
и празници отдавна не живея!
Мечтите ми са толкова крилати,
че в този свят не искам да ги грея.
Денят е твърде кратък. Завъртулка
на мъничка сред космоса планета.
А аз самият сякаш съм на люлка,
опъната със слънчеви въжета.
От изгрева до залеза люлея
копнежа си, че следвам път всевечен.
И в тази моя светла одисея
годината е звук, едва изречен.
А вярата ме води в зов оттатък,
където векове запълват ера.
Какъв ти ден, от мълния по-кратък
или пък утре, стигнало до вчера...
Фотонът, който в точица блещука,
пронизал е вселенските пробойни.
Достигнал чак до мен в една пролука
на ирисите, нощно неспокойни.
И иска ми се в мен космополитът
във ден от век поне да се събуди.
А сутрин към Безкрая да политат
мечтите ми - космични пеперуди.
Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)
събота, 1 април 2017 г.
ЗАВЕТНА УТЕХА
Къде скръбта си днес да утеша?
Светът се гърчи в мрачна анатема.
Не го приема моята душа
и как да би могла да го приема?
С любов се ражда всичкият живот,
а после се преследва от омраза.
Доброто среща своя антипод
и борят се във битката за аз-а.
От истина блести небесна твърд,
а долу от лъжи тъмнее векът.
Над земните съдби царува кърт
и в суха пръст превръща се човекът.
Духът е непрежалено горчив.
Сълзата от окото - дъх насища.
А правдата напомня огнен взрив,
след който тлее дим от пепелища.
Във вретище ще скрия моя плач.
Не искам изповедник на сергия.
Светът напомня самота и здрач
през тленните решетки на килия.
Но даже там, от звездните лъчи,
с един ще спя в утехата заветна:
Пръстта ми, Боже, с милост премълчи!
И виж духа ми, в който Ти просветна!
Ясен Ведрин
(Птицата в теб)
Светът се гърчи в мрачна анатема.
Не го приема моята душа
и как да би могла да го приема?
С любов се ражда всичкият живот,
а после се преследва от омраза.
Доброто среща своя антипод
и борят се във битката за аз-а.
От истина блести небесна твърд,
а долу от лъжи тъмнее векът.
Над земните съдби царува кърт
и в суха пръст превръща се човекът.
Духът е непрежалено горчив.
Сълзата от окото - дъх насища.
А правдата напомня огнен взрив,
след който тлее дим от пепелища.
Във вретище ще скрия моя плач.
Не искам изповедник на сергия.
Светът напомня самота и здрач
през тленните решетки на килия.
Но даже там, от звездните лъчи,
с един ще спя в утехата заветна:
Пръстта ми, Боже, с милост премълчи!
И виж духа ми, в който Ти просветна!
Ясен Ведрин
(Птицата в теб)
понеделник, 27 март 2017 г.
ВЪПРЕКИ!
Живей, братле, на "въпреки", когато
светът от скръб и болка загорчи,
а оня, който би живял богато,
бедняк изглежда в твоите очи.
Че "въпреки" е дума с мощ и сила,
която се докосва с вечността.
Тя хора неведнъж е извисила
над слепите къртици и пръстта.
Един успява с подлост и измама,
а друг краде и граби като вълк,
но ти помни в житейската си драма,
че "въпреки" светлее като дълг.
Туй "въпреки" е святата ти клетва,
изречена не с думи, но в дела.
За всеки, който сее, идва жетва.
И твоята да дойде, би могла...
И "въпреки", че няма да е леко
да сложиш прът на злото колело,
с едната чест надмогвай го, Човеко!
С едното си повдигнато чело!
Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)
светът от скръб и болка загорчи,
а оня, който би живял богато,
бедняк изглежда в твоите очи.
Че "въпреки" е дума с мощ и сила,
която се докосва с вечността.
Тя хора неведнъж е извисила
над слепите къртици и пръстта.
Един успява с подлост и измама,
а друг краде и граби като вълк,
но ти помни в житейската си драма,
че "въпреки" светлее като дълг.
Туй "въпреки" е святата ти клетва,
изречена не с думи, но в дела.
За всеки, който сее, идва жетва.
И твоята да дойде, би могла...
И "въпреки", че няма да е леко
да сложиш прът на злото колело,
с едната чест надмогвай го, Човеко!
С едното си повдигнато чело!
Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)
събота, 25 март 2017 г.
ВЕЧЕН ИЗБОР
Измамливи са клетвите човешки
и преходни са думите от кал.
Не искам да повтарям стари грешки,
а после да въздишам от печал.
На никой властолюбец нямам вяра.
Не ме затрогва снимка от плакат.
По-скоро бих погалил помияра,
очи изцъклил от първичен глад.
Най-тъжно се вгорчава битието
от ловкия мошеник в скъп костюм.
Похлопаш ли, ще случиш на заето,
със не едно и две, но три наум.
Напусто е възторгът от обета,
щом сцената лукавият държи.
Властта му дава хиляди небета,
но всичките са тъмни от лъжи.
На вечен избор случих. И не жаля!
Почука в мен прободена ръка.
Помогна ми огнище да запаля
и с вяра светъл зов да изрека.
На вечен избор случих! И до века
не ще го разменя за земна лъст.
Че в Истина превръща се човекът,
когато прокърви в Завет до Кръст.
Ясен Ведрин
(Птицата в теб)
и преходни са думите от кал.
Не искам да повтарям стари грешки,
а после да въздишам от печал.
На никой властолюбец нямам вяра.
Не ме затрогва снимка от плакат.
По-скоро бих погалил помияра,
очи изцъклил от първичен глад.
Най-тъжно се вгорчава битието
от ловкия мошеник в скъп костюм.
Похлопаш ли, ще случиш на заето,
със не едно и две, но три наум.
Напусто е възторгът от обета,
щом сцената лукавият държи.
Властта му дава хиляди небета,
но всичките са тъмни от лъжи.
На вечен избор случих. И не жаля!
Почука в мен прободена ръка.
Помогна ми огнище да запаля
и с вяра светъл зов да изрека.
На вечен избор случих! И до века
не ще го разменя за земна лъст.
Че в Истина превръща се човекът,
когато прокърви в Завет до Кръст.
Ясен Ведрин
(Птицата в теб)
събота, 18 март 2017 г.
ПОДСЛОНИ СЕ В МЕН, ИСУСЕ!
"Лисиците си имат леговища,
и небесните птици гнезда; а
Човешкият Син няма где
глава да подслони..." (Лука 9:58)
Когато над света се свечерява
и пак на запад слънцето клони,
за Теб приготвям, Господи, жарава -
ела в духа ми, и се подслони.
Дори до днес с тъга да Си се скитал,
от хората прогонен, Свят и Сам,
сърцето ми за Теб ще е обител,
в която Ти пристъпяш като Храм.
Тогава просто тих ще коленича,
като слуга пред Царя си Христос,
че всеки, който силно Те обича,
у своя дом превръща се на гост.
А Ти, Исусе, в мене виж отмора!
Тревогата Си дай ми за живец!
И аз заветно ще преспя на двора -
под звездното небе на Бог Отец!
Ясен Ведрин
(Коленича пред Тебе)
и небесните птици гнезда; а
Човешкият Син няма где
глава да подслони..." (Лука 9:58)
Когато над света се свечерява
и пак на запад слънцето клони,
за Теб приготвям, Господи, жарава -
ела в духа ми, и се подслони.
Дори до днес с тъга да Си се скитал,
от хората прогонен, Свят и Сам,
сърцето ми за Теб ще е обител,
в която Ти пристъпяш като Храм.
Тогава просто тих ще коленича,
като слуга пред Царя си Христос,
че всеки, който силно Те обича,
у своя дом превръща се на гост.
А Ти, Исусе, в мене виж отмора!
Тревогата Си дай ми за живец!
И аз заветно ще преспя на двора -
под звездното небе на Бог Отец!
Ясен Ведрин
(Коленича пред Тебе)
понеделник, 13 март 2017 г.
ПРОСЪНУВАНА МЕЧТА
Аз все още съм камък крайбрежен
и ме мият солени вълни.
А в съдбата ми - сън неизбежен,
преминават и нощи, и дни.
Шепне своята болка морето
и в черупки на мида бразди,
та отпосле - в стиха на поета
да мъждукат високи звезди.
Да прошепнат седефено в бриза,
че са мои желани лета,
а в лъчите им с трепет да слиза
просънувана с вяра мечта...
С безпределен копнеж да ме вае.
Да ме вдигне в среднощния свод.
За да зная насън, че това е
звездно чудо за моя живот.
Надживял всяка орис крайбрежна,
да съм амфора, вдъхната с блян,
а у мен да твори безметежна
своя космос Любов-Океан.
Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)
и ме мият солени вълни.
А в съдбата ми - сън неизбежен,
преминават и нощи, и дни.
Шепне своята болка морето
и в черупки на мида бразди,
та отпосле - в стиха на поета
да мъждукат високи звезди.
Да прошепнат седефено в бриза,
че са мои желани лета,
а в лъчите им с трепет да слиза
просънувана с вяра мечта...
С безпределен копнеж да ме вае.
Да ме вдигне в среднощния свод.
За да зная насън, че това е
звездно чудо за моя живот.
Надживял всяка орис крайбрежна,
да съм амфора, вдъхната с блян,
а у мен да твори безметежна
своя космос Любов-Океан.
Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)
неделя, 5 март 2017 г.
ДОПИШИ МЕ, ГОСПОДИ!
Потърси ме на светлата страница
в моя бурно изпъстрен роман.
Всички други - обръгнали в рани са.
Няма смисъл от четене там.
Аз Те искам в най-истинско случване,
като щедра към мен синева.
Глътка радост, отпита от ручея.
Крем сред нежно набола трева.
Думи, никога в зов неизричани.
Само Свята прободена длан.
И душата ми, скитала ничия,
в Теб да срещне съдбовния Храм.
Ще зачеркна години от писане.
Ще забравя героите в тях.
Че жадуват мечтите ми втрисани
в Теб да чуят най-топлия смях.
И намерил в копнежа си граница,
както рицар Светия Граал,
ще остана на светлата страница,
недописан и искрено бял.
Ти тогава, Небесен, с Перото Си
всички страници в мен допиши,
за да бъдат разцъфнали лотоси,
от които Любов ме теши...
Ясен Ведрин
(Коленича пред Тебе)
в моя бурно изпъстрен роман.
Всички други - обръгнали в рани са.
Няма смисъл от четене там.
Аз Те искам в най-истинско случване,
като щедра към мен синева.
Глътка радост, отпита от ручея.
Крем сред нежно набола трева.
Думи, никога в зов неизричани.
Само Свята прободена длан.
И душата ми, скитала ничия,
в Теб да срещне съдбовния Храм.
Ще зачеркна години от писане.
Ще забравя героите в тях.
Че жадуват мечтите ми втрисани
в Теб да чуят най-топлия смях.
И намерил в копнежа си граница,
както рицар Светия Граал,
ще остана на светлата страница,
недописан и искрено бял.
Ти тогава, Небесен, с Перото Си
всички страници в мен допиши,
за да бъдат разцъфнали лотоси,
от които Любов ме теши...
Ясен Ведрин
(Коленича пред Тебе)
Абонамент за:
Публикации (Atom)