ПОСЛЕДНИЯТ БИЛЕТ

Дали животът шанс ще ти предложи
или до края ще останеш клет?
Когато тази мисъл те тревожи,
спомни си за последния билет.

Един билет за влака до Небето.
За Свята Вечност, някъде отвъд.
Че дните се изнизват неусетно
и винаги след тях пристига Съд.

Билетът! Кой и как да го намери?
Не гледай към гишето. Не е там.
Заключени са Божиите двери
за тленните потомци на Адам.

Но вътре, във сърцето, зов тиктака...
Спасител хлопа... В миг Му отвори!
Малцина чакат да пристигне влакът.
И ти сред тях жадувай и гори!

Пълни ръка бедняшка с милостини
и клетника спохождай с щедър дух.
Дори светът до ледник да изстине -
за скръбен вопъл не оставай глух.

Тъй праведникът плаща си цената
Небесна Благост да го окръжи.
Билетът е печат от Светлината
и в шепата Си Господ го държи.

Полагай в тази шепа неуморен
делата на духа си ден и нощ.
Че влакът идва. За едни затворен,
за други - като щедър звезден кош.

Дали животът шанс ще ти предложи
или до края ще останеш клет?
Когато тази мисъл те тревожи,
спомни си за последния билет...

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

ОГЪН И ВОДА

С две стихии - огън и вода -
тръгва Гняв Небесен за разплата.
И дано сме Божии чеда -
Мир да ни спаси на Канарата.

Огънят от светли висини -
огън земен няма да пребори.
Щом за зло не връщаме злини -
друго злият може ли да стори?

Живата Вода да осени
всичко в нас, и Свята да ни мие -
дяволът с високите вълни
няма как духа ни да убие.

С две стихии - огън и вода -
този свят безбожен ще се срине.
И дано сме Божии чеда,
та в Христос един да не погине.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

В БУРЯТА

Дори Небето страшно да бучи
и силен вятър да вещае драма -
ти бурята смирено премълчи
и нека ропот в устните ти няма.

Един ще види Божията скръб,
а друг - природа, яростно-гневлива.
Но ти на Бог недей обръща гръб,
когато Той сълзите Си пролива.

Пред Него застани на колене -
подобно Йов, изпитан до покруса.
А после, за минута-две поне,
повярвай, че си разпнат до Исуса.

От кръстни мъки щом те заболи -
Небето виж как бурно с тебе страда.
И Господ от Сърцето Си вали
за злите гняв, за Своите - пощада...

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

В КОВЧЕГА НА НОЙ

Недей унива, душо моя,
че дъжд пороен вън вали.
Дошло е времето на Ноя
и болката до смърт боли.

Онази болка - там, отляво,
с която скръб вещае гнет,
когато кривото е право,
а бисер счита се за смет.

Потоп ще сполети земята.
Горкото страшно ще кипи.
Но ти това недей пресмята,
а само злото претърпи.

Че Съдникът отваря списък.
Със гняв присъдите чете.
И злите ще се давят с писък,
и най-злощастни ще са те.

А ти - в ковчега скрит на Ноя -
с един Завет се утеши,
че няма да смути пороят
на Господ верните души...

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

В СТЪПКИТЕ НА ЕНОХ

Когато откажеш да бъдеш голям -
Небето Заветно дарява те с Плам,
и Бог те подпира с Десница и Дъх
да стигнеш със вяра Сионския връх!

Когато не взимаш, но даваш навред,
и с прошка преборваш човешкия гнет -
дърво си, родено от живи води,
и в Бащина Памет оставяш следи.

Когато, напук на омраза и злост,
издишаш утеха и вдишваш Христос -
от теб към звездите, подобно стрела,
въздига се птица със Святи крила.

Когато с Духа си чрезмерно богат,
далече по-горен от долния свят -
в Енохови стъпки отправяш се там,
където си стълп от Господния Храм!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

ЗАРИЧАМ ТЕ! О, ГОСПОДИ!

Заричам Те - о, Господи - с едничко
желание до моя сетен дъх.
Да Си ми Смисъл - винаги във всичко
и аз да Те възкачвам като връх.

Далеч от суета и светска врява
еленов порив - в Теб да ме съзре.
И пламъкът ми да не догорява,
и верният ми устрем да не спре.

От всички чудеса, в Небето скрити,
Ти Чудо най-мечтано си за мен.
Очите ми са в Твоя Дух умити,
за да Те гледат в зов неутолен.

Ръцете ми са пламнали в жарава -
да мога всичко свое да Ти дам,
и Ти - от необятната Си Слава
в слугата Си да видиш Авраам!

Готов да вдигне ножа, в обич Свята,
душата си в Любов да посвети...
На хълма най-възвишен на земята
един елен за Тебе да пъхти...

Заричам Те - о, Господи! Заричам...
С това съдбата моя запомни!
Родих се, щом разбрах, че Те обичам,
и смърт не ще духа ми потъмни!

(Коленича пред Тебе)
Ясен Ведрин

ДИАГНОЗА НА ПРЕХОДА

Сърцата взират се в това,
което ги убива властно.
И няма лъч от синева
във битието им ужасно.

Глупците в ямата - безчет,
а вождът им - с осанка тлъста.
Но той за тях е прав и свет,
като Спасителя на Кръста.

Покланят му се - нощ и ден,
досущ светия на икона.
Че той телец е угоен
и самодържец на Мамона.

Жадуват само с капка лой
поне веднъж да ги помаже...
Да бъде техният герой,
и зов, и път, и господ даже...

Не питайте дали горчи
в душата ми от тази драма.
Човек с отворени очи
не може да попадне в яма.

Но червеят обича кал,
и пръст в безумните да рови.
За тях сълза не бих пролял,
щом винаги ще лея нови...

Без Вяра, Кръст и синева...
Без Слово, чисто и прекрасно...
Сърцата взират се в това,
което ги убива властно...

Ясен Ведрин
(Хрониките български)

ЗА ТЕБ ДОКРАЙ СЕ РАЗГОРЯХ!

Светът е вече пепелище.
Сгурия от бунтовен грях.
Намирай хорицата нищи
и всякога обичай тях...

Че те, от битието клети,
на Бог надяват се едва,
и с колко ли сълзи пролети
въздишат техните слова?

Христос от тях унил наднича,
от зла надменност поруган,
и страда в кървите от бича
на земната престъпна сган.

Пребит в прокъсаната дреха,
Той плаче в бедните души.
Иди и Го дари с утеха!
Докрай с Любов Го утеши!

Кажи Му с вяра: "Мили Боже!
На мен товара Си сложи!
Аз искам моят брат да може
по Пътя Ти да продължи!

И съживен - да пее химни!
И озарен - да заблести
над всичките коптори димни
в които поруган Си Ти!

Светът е вече пепелище!
Сгурия от бунтовен грях!
Но аз от Твоето Огнище
за Теб докрай се разгорях!"

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

НАДЕЖДАТА В ДУХА

Възрадвай се, когато друг
в живота си с успех ликува.
Не пускай завистта. Напук...
Дори сред злите да върлува.

Небето виж - огромен кръг,
от който Господ те съглежда.
Не ще ли Той превърне в стрък
дори и семенце надежда?

С усмивка само го полей -
в сърцето зов да си прокара...
И нека тъмният злодей
се пръсне като делва стара.

Ти имаш Бог и светъл бряг
в Завет със огнени корици...
Във долното беснее мрак,
а в горното белеят птици.

В една от тях се припознай
и твоят стрък ще литне славен.
Бедняк ако си бил докрай -
богат си тръгваш. Незабравен!

Дори и да си още тук -
надеждата в Духа векува,
когато радваш се, че друг
в живота си с успех ликува.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

МОЯ ТИХА НАДЕЖДО!

Само тебе си имам, светиньо -
моя тиха надеждо в Христа.
С теб небето е винаги синьо,
а земята ухае с цветя.

Ти си нишка, която преплита
скръб и болка с лъчи светлина,
но страдалецът в мен не попита
как за тебе се плаща цена.

Като жертва над Свята жарава,
или кръст, който нося едвам -
ти си смисъл, по-нужен от слава,
даже сетния дъх да ти дам...

Само тебе си имам, довека,
и те кътам дълбоко в гърди.
През съдбата ми - стръмна пътека -
Свято бреме до смърт ми бъди!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)