ДОКОГА, БОЖЕ МОЙ!

Във сърцето си нося тъга
от мнозина до днес недочута.
Докога, Боже мой? Докога
тоз народ изтерзан ще се лута?

Ханаан не намери... Уви!
Само някаква гола пустиня.
Там сърцето на скота кърви,
без да случи на ден милостиня.

Там учителят става клошар,
че със пенсия трудно живее.
А бандитът не помни буквар,
нито Святата почит къде е.

Мутрокрация. Рекет. Тъма.
Черни хроники. В няколко реда.
И остава душата сама
като сив силует да се гледа.

Като болт от изхвръкнала ос,
който злото без жал ще бракува,
без дори да изплаче с въпрос:
Колко, Боже, съдбата ми струва?

Как затриват се вкупом души
с арогантност и страшна погнуса?
Кой устоите светли строши
и към пропаст дълбока ни спусна?

Как се бъдното тъжно стъмни,
и за изгрев надежда не хвърка?
Кой обърка ни всичките дни?
Кой живота ни грозно обърка?

Този зъл и проклет лешояд,
как народецът днес да пребори?
Грешен Ирод с ръце на Пилат,
който себе си вижда отгоре...

Празнодумец с фалшив ореол,
въплътен от лъжа и измама.
Кой ще види, че царят е гол?
Кой ще страда, че Юда е в храма?

Докога, Боже мой, ми кажи,
ще опъваме яко хомота?
Няма Истина в куп от лъжи
и в смъртта не пребъдва Живота!

Само още веднъж ни огрей!
Капка Милост в съдби милиони!
Нека днес се роди Мойсей,
по-велик от мълви и канони.

Неподкупен - до сетния дъх.
Неподвластен - към Теб да ни води!
За да стигнем Заветния връх,
гдето няма злини и несгоди!

Амин!

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

КЪМ МОИТЕ ПРИЯТЕЛИ!

Какво ли още мога да ви дам
приятели по път, копнеж и вяра?
Не сте чеда на първия Адам
и няма власт над гените ви звяра.

По-скъпи от богатствата навред,
по-истински от времето лъжливо,
стопявах с вас надвисналия лед
и стигате ми още за гориво.

В изменчивия като сцена свят
не бяхте вие с маска или роля.
Направихте ме с добрини богат,
преди дори за вас да се помоля.

Заветни. Като дар неизразим.
Останахте ми вярност и утеха.
Неверните изчезват яко дим,
но никога от мен не ви отнеха.

Приятелството клетвено тежи.
Не го поклащат тътен и стихия.
А моят дух тъй много ви дължи,
че своя дълг едва ли ще покрия.

За други таен, но за вас открит,
тая в сърцето порив дълговечен -
да следвам този смисъл, най-честит,
родя ли плод...
На вас да е обречен!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

УЧАСТ

Не споря с личната си участ
дори от зов да ме лиши.
Каквото и да ми се случи -
отгоре Бог ще го реши.

Едно Амин да ме смирява,
когато, гледайки, съм сляп -
ще има в Святата жарава
за мене къшейче от Хляб.

Една сълза да се търкули
за пътя ми несъвършен -
Любов греха ми ще потули
и в нея ще съм утешен.

Духът човешки не векува,
но има вечна сетнина.
Какво на този свят си струва,
разбирам, плащайки цена.

Зад славата позор наднича.
От лъскавото - суета.
Потъва хорската себичност
във сивото на пепелта.

Едната участ... Тя ми стига!
Орисан нека ме върти.
Дори с решетка и верига...
Или с несбъднати мечти...

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

ЧЕТИВО ЗА ДНЕШНИЯ ПАТРИЦИЙ

О, властнико щастлив! Не се надувай,
подобен на патриций от Помпей!
Спомни си разгневения Везувий
и две сълзи пред Господа възлей.

Че тръгне ли изригналата лава
не ще те милостиво пощади...
И няма да ти стигне дъх за слава
от коравосърдечните гърди.

Дочуваш ли как кратерът бълбука
и тътенът вещае твоя крах?
С пари ли ще си купиш час сполука,
когато си пред Бога сиромах?

Не знаеш ли, че пъкълът пояжда
най-тлъстите на този свят червив?
А долу сред огньовете е жажда -
мъчителна от дух немилостив...

Преди гневът да дойде вулканичен -
натрупаното с две ръце раздай.
Пред клетника, от тебе необичан,
с една последна обич се покай.

Едно въже - духа ти да издигне
нагоре от света изпепелен...
Че Бог като Везувий ще изригне,
за да изрине гниещата тлен.

И тронове, корони и престоли
безпаметни ще рухнат в пепелта.
Патрициите зли, до ужас голи,
ще стегне във прегръдка печалта...

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

ДАРЕТЕ МЕ С ТИШИНА!

Не ми е нужна книга за лицето.
Достатъчни са шепа две вода.
Ако в сърцата хлопам на заето -
не съм оставил никаква следа.

Една усмивка нищо не решава.
Дори един пресилен коментар.
С обратен знак е търсената слава.
Превръща тя на стока всеки дар.

А би могла душата ми без лихва.
И в мен да е безмълвно. Като в храм.
Пристъпили на пръсти, в кротост тиха,
приятелите мои да са там.

Да помълчат, преди да си отидат,
тъй както съзерцават се звезди,
и някъде нагоре, без да видя,
на Бог да спомнят своите бразди.

Високо и безстрастно е Небето!
Една Любов в пресвята пелена!
О, стига шум в таз книга на лицето!
Дарете ме със свойта тишина!

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

ПРОРОЧЕСКО

Ще рухнат всички тъмни вери
със божествата им накуп,
а тлеещите им химери
ще вдъхнат тление на труп.

Месии, гурута, шамани
ще чезнат в мрак неумолим
и хилядите им фермани
от пепел ще преминат в дим.

С прашеца ситен по везните
пред Бога дяволът е лъх.
Напусто гледал е звездите,
жадувайки за трон и връх.

Прашинка в космоса безкраен
е била подлата му власт.
Но ето, че лъжецът таен
е видим. В профил и анфас.

Змия - сред всичките гадини.
И змей - сред всички зверове.
А в люспите му - сто богини
и с тях - стотина богове.

Каква нелепа пошла драма!
Заложници - души безброй!
Творци оттатък много - няма!
Създателят... Един е Той!

И днес, преди да дойде краят,
кънти в Духа един въпрос:
Какъв ще се окаже Раят
за непозналите Христос?...

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

КРЪСТЪТ

Тежи ми Кръста, братко  мой! Тежи!
Не е герданче лесно да се носи.
Със Истина сред хиляди лъжи
сърцето е мишена за откоси.

Да бъдеш трън за грешната пета -
очаквай да си стъпкан и отречен.
От злобата презрян, от подлостта...
Подобно бор, с нечестие посечен.

Да пиеш чаша, пълна с тъмна мъст -
за тебе явна, а за други скрита...
Да бъдеш дух в руините от пръст
и никой твоя зов да не зачита...

Това е то - най-грубото дърво,
което сам светецът си избира.
То лумва в мрака като зарево,
едва когато пак Христос умира.

Един за всички! - древният цитат,
така ужасен, и така удобен.
А Кръстът, за мнозина непознат,
е просто край - посмъртен и надгробен.

Мъртвец ли съм тогава, че живях,
един живот, обречен на Голгота?
И гвоздеите Римски претърпях,
с които биха спрели сто живота...

Длъжник съм. И сърцето ми дължи
на моя Господ капка кръв свещена.
Тежи ми Кръста, братко мой! Тежи
сред тази скръб, от зло преумножена.

Но избор нямам друг. И затова
по дух ще съм Симон от Киринея -
на Господ със предсмъртните слова
в един износен Кръст да просветлея.

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

СТИХ ДА ПОЛЕТИТЕ!

Не съм по род аристократ.
До днес не съм живял богато.
Но имам си в сърцето град
със улици от чисто злато.

Не плащам наем нито лев
щастлив в дома си да живея.
През бели порти от седеф
пристъпям себе си да сгрея.

Тук няма западни коли
и мутри с лъскави синджири.
Река пречудна ромоли,
а в синьото ехтят псалтири.

Човек - немил или недраг -
не ще се в този град намери,
но всеки е добър и благ
с любов ръцете да разпери.

Не съм със всичкия си?!! Да!
Отдавна заживях оттатък,
където Утринна Звезда
ме тегли с властен отпечатък.

Че ценното - до гроб дори -
невидимо е за очите...
Дано Христос се възцари
в стиха ми...
За да полетите!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

НА ТЕБ, ЛЮБОВ!

Безсънният ми порив те твори,
дори да си отдавна сътворена.
Пребродих Тилилейските гори
да се открия в жар неугасена.

В легенди и поеми те мечтах.
Рисувах те с вода над суха жажда.
Словата си в звездите разпилях
и с вяра исках всяка да те ражда.

Съзирах те над белите скали
и в полета на птица те бленувах.
Научих се от тебе да боли
и болен пак със тебе се лекувах.

Накрая се усмихнах, помъдрял,
че ти във този свят си вечно жива.
И даже да съм в Бога шепа кал -
пак огънят я прави най-щастлива.

Ясен Ведрин
(Сбъдната Вселена)

СМИСЪЛЪТ ОТ ВРЕМЕ

Ще прецъфти до време всеки цвят.
Зеленото листо ще стане шума.
А смисълът да бих останал млад
ще търся на столетника по друма -

на този, който вечната врата
отворил би в съня си без принуда,
и някъде оттатък - младостта
трептяла би в крила на пеперуда.

Да можеше за кратък миг поне
да видя кръговрата емпиричен -
роденият пълзи на колене,
умиращият - също коленичи.

Човекът гол се ражда на света
и гол от него после си отива.
Но лъже го спонтанно възрастта -
еднакво права, и еднакво крива.

А в бъдното укрила своя ход
надписва Вечност мъдрото си стреме:
Да би живял, раздавайки живот -
това е разум в смисъла от време.

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)