ПРОКУДЕН РАЗДАВАЧ

Понякога раздавам чудеса,
напред протегнал пълните си шепи -
Любов в небесни капчици роса
със звук за глухи и лъчи за слепи.

Прескръбен, Чудотворецът над мен
сълзи пролива в Святостта Си скрита.
Светът не е с вълшебства покорен,
но в дебрите на зъл магьосник скита.

А аз, дори и чудо не дарил,
виновен под Небето коленича.
Прости ми, Боже, че съм тъй немил
на хора, от които мрак наднича.

Свещеното е стъпкано със гняв.
Безценно - на сергиите не струва.
И свил сърцата до юмрук корав
омразен дух в неверните вихрува.

Как исках дар на Теб да принеса -
души, родени в трепет и почуда.
И с всичките Ти светли чудеса
света за ново утро да събудя.

Уви! Той спи мъртвешкия си сън
в най-хлъзгавия ров на битието.
А аз, ръце протегнал, съм отвън,
пред тъмни порти с надписа: Заето!

Прокуден от тълпите раздавач,
и странник, който приют не съзира.
Дано усетиш, Боже, Твоят Плач
как вечер от очите ми извира...

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

СМИСЪЛ И ЗОВ

(на жена ми Йовелина)

Нови изгреви в теб да усещам.
В нови залези ти да си с мен.
Да си бряг, който утрото среща.
Да си връх, от мечти свечерен.

Кръговрат от предчувствия нека
в обичта ми рисува бразди.
И да бъде дъхът ти пътека
от светулки и нощни звезди.

През очите ти цяла вселена
да ме гмурне в безброй чудеса...
И душата ми, в теб озарена,
да осъмне с небесна роса.

Най-желана, до тиха минута...
Изживяна - до свят стихослов.
Ще си винаги близо, на скута,
до сърцето ми - в смисъл и зов.

Ясен Ведрин
(Сбъдната Вселена)

МОЛИТВЕН СТИХ

(след терора в Барселона)

След всички вършени кланета
в триумф за черната злина,
живее ми се на планета,
но без злодея Сатана.

Където Господ Бог царува
във всяко тупкащо сърце,
и светла радостта ликува
в протегнати с копнеж ръце.

О, идвай, Боже Всемогъщи,
със Меч правдив на Съдия!
Ликът Ти нека се намръщи
против проклетата змия!

Когато Твоят Дух Го няма,
в сърцата Святост да твори,
светът потъва в тъмна яма
и зло човеците гори.

Ела, Любов от висината!
Възлей се, слънчев водопад!
И нека свети Светлината,
сразила огнения ад.

А в Тебе, с Милост опростени,
душите да творят Добро,
не в грешния Адам родени,
но от Христовото ребро...

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

ОСЕНЯВАНЕ

Човек с една съдба се ражда
за щастие или беда.
Когато го измъчва жажда
да търси глътката вода.

Със къшей хлебец да залъже
стомаха, че е вече сит,
и даже да си ляга тъжен,
в съня поне да е честит.

Така е видимо и ясно
човешкото ни битие.
Да бъдеш жив си е прекрасно,
и просто като две и две.

Но някак губи се следата
в божествените висини,
че само с хляба и водата
човек не ще се осени.

Но трябва във живота кратък
за друго той да е готов -
да следва с Вяра, без остатък,
на Господ Вечната Любов.

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

ДА ТЕ ЖИВЕЯ, ВЯРО!

Да те изпея, Вяро, имам сила,
дори да би заглъхнал моят глас.
Ти други преди мене си спасила,
и била си им песен в скръбен час.

Да те опиша, Вяро, имам слово,
дори да би се скършило перо.
Че с думите - отново и отново
делата раждат своето добро.

Да те износя, Вяро, имам скърби,
дори до тръни в моята глава.
И даже тежестта да ме прегърби,
за друго Бог не ще да призова!

Да те живея, Вяро - смърт ми стига!
Смених пръстта за капка Свята Кръв!
И в ремъка на Божието иго,
оставам роб... И нека съм такъв!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

ИСКРИ ОТ КРЪСТА

От зло пострадал, кръстно се смири!
Без бунт и гняв! Каквото и да става...
Едно дърво най-пламенно гори,
докосвайки огнищната жарава...

Димът не гали гневните очи,
но дразни в себеправедност лютива.
Разпънат ли те - просто премълчи,
че злото от мълчащите погива.

Тъй Верен е Христос! Голгота виж!
Любов, която в гвоздеите бликва.
Когато непростимото простиш,
тогава Бог в сърцето ти обиква.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

ЗАЛЕЗЪТ В МЕН

Светът е в залез. Огнен като жар.
И хоризонтът - кървав като рана.
Преди да си отида - нека дар
да бъда... И такъв да си остана!

С последните си топлещи лъчи
поетът в мене пак ще ви погали.
А моята душа ще премълчи
несбъднатото... За да го прежали!

Раздадох се до сетния си грош -
в печалбата, за други немислима.
След залеза ще дойде дълга нощ,
когато мене няма да ме има.

Но днес все още грея. И гори
в ръцете ми дареното до века.
Едно сърце поне да покори
или роди една усмивка мека.

Това ми стига. Котва към Едем
на кораб, който в залеза отплава.
Изгубва ме светът. Но не съвсем,
щом топлих го в лъчи от незабрава.

Живея в залез. Огнен благослов.
Кръвта кипи в последната ми песен.
А в изгрева оттатък ще съм зов,
с един живот, до сетен дъх принесен.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

БЛАГОПОЖЕЛАНИЕ

"Доволно ми е, Господи" - извика
един пророк със сянка от печал.
"Живота ми вземи под тази смрика,
защото аз напразно съм живял!"

Всевишният зова му не послуша.
На думите му не отвърна с "Да!"
За Своя Верен в огнената суша
изпрати ангел с питка и вода.

Това ми дай на този ден, о Боже,
и всяка моя слабост примижи!
Та пътят ми, от болка невъзможен,
във Твоя Дух докрай да продължи!

Един Кармил да мога да прегърна,
заветен за елена бързоног.
А после у Дома да се завърна,
въздигнат в колесницата на Бог!

Ясен Ведрин
(Коленича пред Тебе)

ТИ ХЛОПАЙ ВМЕСТО МЕН!

Презирам земните корони
и всеки преходен престол.
Безумният успеха гони,
а сам не вижда, че е гол.

Превърнал съвестта си в плява,
душата - в касичка за бяс,
той своя жребий заслужава
дори до сетния си час.

Да бих решил да го обърна
за светъл път и Избор Свят,
духът ми мигом ще посърне
когато ме прогони с яд.

А после - с горд и евтин кикот
в измамата си продължи,
и дълго радва се циникът
на мрежата си от лъжи.

Какво да бих могъл да сторя
за оня, що е сляп и глух?
И сто години да се боря -
пръстта не се превръща в дух.

Да хлопам... Вътре е заето!
Леговище за враг жесток.
А в моя Господ на Небето
малцина припознават Бог.

Ти хлопай вместо мене, Боже!
Сърце кораво - Ти смекчи!
Че никой вместо Теб не може
да грейне в слепите очи.

И никой няма Глас гръмовен,
та Злото бързо да смути,
и клетникът - за грях виновен,
Кръвта Ти в миг да опрости.

А аз, слуга, с душа едничка,
отрекъл всяка земна лъст,
пред Теб смирен ще коленича,
със зов за Благодат и Кръст.

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

ВЕРЕН

Бъди на Бога в мъничкото верен.
Две шепи напълни със доброта.
Върхът не е веднага покатерен,
но се изкачва в зими и лета.

Обричането не е ден до пладне.
Завет е то - до сетния ти час.
Не давай на сърцето да отпадне,
в жестока суша или леден мраз.

Помни, че с малки стъпки се постига
най-дългия, вървян в живота път.
И следвайки - човекът се въздига
високо над себичната си плът.

А щом в Дома Небесен се намери
това, което с вяра си събрал,
крила от тебе ангел ще разпери,
нагоре, към извечния си дял.

И в Святото, щом бъдеш изнамерен,
към теб Отецът думи ще възлей:
Ти в малкото Ми беше твърде верен!
От днес нататък - многото владей!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)