ИЗБОР

Не питам вече Господ докога
зъл дявол ще вършее по земята.
Пребъдва в мен Христовата тъга
еднакво състрадателна и свята.

У нея скривам светлите мечти
за бъдеще, лишено от тревога.
И само чрез повелята "Прости"
осъмвам жив пред Словото на Бога.

Че този свят е сито, съм разбрал,
където всяка мисъл се пресява.
И по-добре - в блага осиротял -
отколкото богат... но в сноп от плява.

Не свършва със присъдите Пилат.
И Юда в страст мнозина ще поквари.
А лутането между рай и ад
е избор пред различни господари.

Най-подло е да бих обърнал гръб
на пътя, в който честният умира -
заложих на привременната скръб,
тъй както дух Завета си избира.

И без да питам Господ докога
зъл дявол ще вършее по земята,
въздигам се до чистата дъга
с един Христос в сърцето ми възпята.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

СЪНОВЕН ЛЪЧ

Да можех само в сън да те копнея -
мечтите ти ще сбъдна до една.
Пристъпил бих в душата ти. Та в нея
да бъда лъч вълшебна светлина.

Южнякът, който пролетно целува
на кълновете трепетния блян.
Художникът, готов да нарисува
пейзажа, от молитви провидян.

Мъдрецът, който в притчите открива
на времето съдбовните следи.
И без да пита колко си щастлива,
от щастие прошепва ти: Бъди!

Една любов е сбъдната вселена.
Най-истинското чудо е насън.
И даже пред съдба несътворена
оставам лъч. И винаги ще съм...

А в утрото, от мекото възглаве,
отворила очи, ме прошепти -
и аз ще бъда слънчево наяве,
отдавна сбъднал твоите мечти.

Ясен Ведрин
(Сбъдната Вселена)

КОЛЕЛОТО НА ЖИВОТА

Преди светът докрай да се вгорчи
до острата тръпчивост на хинина,
аз искам със притворени очи
по пътя си отново да премина.

На прима виста в спомени отвред
да превъртя годините предишни.
И този съдбоносен пирует
да разпилее скърбите излишни.

Поуките - със стряскащи цени
да ме пропуснат - тихо, милостиво...
Да шепне младостта ми: Остани!,
а аз да съм й кремъчно огниво.

Ще мога ли да бъда някой друг?
Щастливец, от извечното белязан...
Да бъда там - преди... Не днес и тук,
в двубой със неизбежната боязън.

Животът ми, уви, е колело.
Завършен кръг с началото и края.
С това, което вече е било,
душата си не бива да терзая.

Да, вярно! Бях в годините си млад.
И не от раз ми стана някак криво.
Отсечките напомнят за квадрат,
а той не се придвижва въртеливо.

Безсмислено е тъжното "язък".
Дори земята се върти, за Бога.
Освен да си изпълня моя кръг,
не искам нищо друго. И не мога...

Преди светът докрай да се вгорчи
до острата тръпчивост на хинина,
дъхът ми всяко зло ще премълчи,
и... свършил своя път, ще си замина.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

АПОСТОЛЕ!

Апостоле! Къде е твоят гроб?
Къде народът твоят пример тачи?
И може ли едно сърце на роб
най-живите ти думи да изплаче?

Кой лобното ти място утаи
и скри от нас едната ти Голгота?
От смърт ли днес подлецът се бои
или от твоя Смисъл за Живота?

Венец ли искаш, сплетен от цветя,
или юнци, готови за олтара?
В най-смутно време - ти велик блестя,
но колко днес блестели биха с вяра?

Предателството твоят дух не спря!
Една присъда твоя зов не скърши!
Страхливият - в страха си жив умря!
А мършата те размени за мърши!

И там е днес, Василе, твоят гроб -
в бездушният, готов в поклон да лази.
В прегърбеният, свикнал да е роб,
едничката си кожа да опази.

Апостоле! Безсмъртен остани!
Едно бесило - в зов да ни люлее!
Че оня, който вкуси правдини,
не ще попита твоят гроб къде е...

(Хрониките български)

С ПРЕКЛОНЕНИЕ ПРЕД ПОДВИГА И ЛИЧНОСТТА НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ!

Във времена на духовна нищета и морален упадък Бог винаги е дарявал българския род с герои, които да съживяват националния дух и да превърнат сами себе си в пример за подражание. Днес повече от всякога ни е нужен Левски - за да гледаме именно през него на всички, които се изживяват като национални водачи. И така да разберем, че милата ни родина отдавна е стигнала до времето на безродниците и националните предатели. До интересчиите, които се вълнуват единствено от власт, пари и лично благоденствие. На такива тефтерчето на Апостола е като присъда от Страшния Съд на Христос. И ние няма да пребъдем като народ, ако в апатията и оскотяването си не заклеймим дълбоко в душите си слугите на дявола, които грабят и опустошават българското битие. Небесният Отец на нашия Спасител Христос не иска нищо повече от нас от това - да изметем от душите си всичката мръсотия, полепнала от фалшивите харизми на тирани, изедници и лицемери. И когато същите тези зли управници се опитат да легитимират себе си, като достойни хора - да извърнем поглед от тях и гърбом да ги заклеймим с презрението си. Защото с всичките милиони левове, които натрупаха от престъпления, те пак не могат и няма да купят душите ни. А Свят съдник и обвинител против нечистите им съвести ще остане Апостолът на Свободата - Васил Левски. Защото ако те и до днес държат портрета му в кабинетите си - то е, за да останат пред Примера му като ниски храсти пред висок бор. Левски увисна на бесилото, за да ни съхрани в Святия идеал на саможертвата си, а днешните продажни безродници висят на собствените си бесилки, като едни последни потомци на Юда Искариотски, които ще наследят сетнината му. Заклеймете ги, приятели мои, защото ако не ги улови земен съд за престъпленията им, ще ги постигне Страшния Съд на Христос. А за всички вас публикувам стихотворението си, посветено на Левски, с което се прекланям пред подвига и личността му! 

ПОСВЕТЕНО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ!

143 години от обесването на Апостола!

Идваш ти сред моите безсъници.

Светъл ангел и среднощен гост.

Да напомняш някак си за тръните,

впити във главата на Христос.

Аз не бих те питал колко просто е

на олтар сърце да принесеш.

И да светиш в тъмното, Апостоле,

както свети восъчната свещ.

Как се носи болката на клетите?

Как в сърце се сбира цял народ?

Как се помнят думите, заветните,

ако дух е впримчен от хомот?

Ако там, в килията ни, тясната

думите не стигат за зора...

И мълчи в кандилото, угаснала

даже и последната искра.

Расото захвърлил съм, Игнатие!

С вярата си сея семена.

Туй ми е свещеното занятие

в тази най-обрулена страна.

Доста беше робското протакане.

Стига за душите ни въжа.

Сплитат днес бесилките ни, Дяконе,

червеи, безродни от лъжа.

Остани ми блясък за кандилото.

Някой в своя мрак да те съзре.

Че дори увиснал на бесилото -

живият не може да умре...

(Хрониките български)

ЖРЕБИЙ

Защо ли сред объркан свят живея?
И мога ли да сложа в него ред?
Замръзва ли най-топлата идея,
когато тръгне да стопява лед?

Суетното се готви да векува,
а вечното се губи като миг.
Това на мен ли само ми се струва
или е щурм на дявола-циник?

Добрите хора вече са комети.
Тук-там проблясват в космоса си тих.
Да можеше от тях навред да свети.
Да бъдат те заветния ми стих...

Уви! На мимолетните престоли
царува лъст с корони от лъжи.
И даже в мир духът ми да се моли -
от болката душата ми тъжи.

И сякаш този жребий ми остана
с малцината в които се познах -
мехлем да бъда в живата им рана,
а за глада им - щедър сиромах.

(Тленен остатък)
Ясен Ведрин

ПРОШЕПНАТО ОТ ДЯКОН СТЕФАН

Не падай в малодушие! Не бива!
Светлей в скръбта, където и да си.
Смъртта не може мъртви да убива,
когато Бог по дух ги възкреси.

За Кръст не ще намериш мераклии.
На тях им дай пиячка до зори.
Но никой няма твоя зов да пие.
И в твоя огън няма да гори.

Жали ги... Че са пътници в окови.
Въздишай ги за страшния им плен.
Че всеки като кърт земята рови
от земната си страст неутолен.

Петелът трети път изкукурига.
И злите - поругаха в теб Христос.
Не кукли на конци... а на верига,
окаяни в безмерната си злост.

Но ти не гледай яростта им дива.
Не трепвай даже мигли на око.
Не падай в малодушие! Не бива!
Че техен дял е долното горко.

Дори прекършен - полетът е вечен.
И вътре в теб - вестител ще лети.
А поривът ти, свято неизречен,
сам дякон Стефан ще ти прошепти.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

ОТГОВОРЕНА МОЛИТВА

Моля Ти се, Господи добри!
Думи от тъгата ми извират.
Още две очи ми подари.
На гърба сложи ги да се взират.

За да видят всеки остър нож
във десница тиха и коварна.
Мним добряк. Но гърбом станал лош.
И забравил що е обич вярна.

Чуваш ли ме, Господи? Кажи!
Дай ми знак, че чудо ще се случи!
Ето, нож коварният държи
и зад мен причаква като куче.

Чувам някак отговора скъп.
Иде като лъч от небесата.
"Кръста понеси на своя гръб!
Той ще те опази в тъмнината!

Кръст поема гвоздеи, стрели...
Кръст поема нож по всяко време...
Даже за Христос да те боли -
няма кой от Мен да те отнеме!"

Ясен Ведрин
(Точка на замръзване)

БАЛЪТ НА СУЕТАТА

Суетата на бал ме покани.
"Хей, чаровнико ведър! Ела!
Потанцувай в елит от избрани,
без тъга от човешки тегла!

Ето, празнично трепка конякът
в тази чаша от нежен кристал...
Колко други въздишат и чакат
да им връча покана за бал...

Теб харесах! Че ти си прекрасен!
Имаш лира и леко твориш!
И ще бъдеш на гребена, Ясен,
с този толкова ценен престиж.

Тук заглежда те дворцова дама,
там следи те професор мастит.
Пий коняка, и нека сме двама -
суетата с поета честит...

Уморих се от светската проза.
С чудни стихове днес ме възпей!
Подари ми най-огнена роза
в този мой символичен бордей!

Куртизантка до девствен патриций -
няма по-завладяващ сюжет.
Погледни ме с дълбоки зеници!
Обладай ме в куплет след куплет!..."

Бях низвергнат... Отказах да пиша.
Суетата за сноб ме смени.
И се върнах в мизерната киша -
там, където тъгата звъни.

Ясен Ведрин
(Точка на замръзване)

СЪБОРЕНИ МОСТОВЕ

(в отговор на тези, които ме изгубиха)

Съборих недовършените мостове,
с които ме привлече суетата.
Болежката от раните ми остра е,
а няма цяр, измислен на земята.

Отказах се от розовите сънища
след будната реалност на кошмара.
В мизерия душата скита глъхнеща
и светски блясък не прихваща с вяра.

Бях кошче за възторжени излишъци.
Отъркаха се в мен, като монети.
Но градуса на скрежните ми лишеи
дори и изповедник не усети.

Защо сте ми, предречени илюзии?
Когато ви повикам - все ви няма...
Да влача битието си охлузено
за мен е път, за вас - досадна драма.

Живейте си сред прелестните замъци.
Не съм ви роб - с поднос да коленича.
Сърцето в най-самотните си пламъци
познава кой и колко го обича.

Съборих недовършените мостове.
Далечен съм. И вие сте далече...
Да хлопам по вратите ви залостени
не искам...
А и няма смисъл вече!

Ясен Ведрин
(Точка на замръзване)