ХРИСТОС ЩЕ СЕ ЯВИ!

“Съразпнах се с Христа, и сега вече,
не аз живея, но Христос живее в мене...”
(Галатяни 2:20)


Когато някой в скръб си носи кръста
и страда за мнозина. И кърви.
В най-страшната тъма, от злото гъста,
в живота му Христос ще се яви.

И клетникът, дори да няма сила,
по пътя до Голгота да върви -
от капка кръв, душата оросила,
в живота му Христос ще се яви.

Догде Го търси с вярната молитва,
която плач от устните мълви -
дори от пълна немощ да залитва
в живота му Христос ще се яви.

Той може да е мразен и отричан.
И остър гнет готов да го взриви.
Но даже под плющенето на бича
в живота му Христос ще се яви.

Не Го търсете в блясък от измама.
От мрака светлина не се лови.
Сърцето във Разпятие е Храмът,
където Сам Христос ще се яви.

(Птицата в теб)

ЕЛЕНОВА ПЪТЕКА

Не път широк духът ми сътвори.
По-скоро - лъкатушеща пътека.
Творецът иска връх да покори,
когато търси в себе си човека.

Извечното - през трепкащи лъчи
до изгрев или залез ще избяга.
Но как да го догоня със очи,
в които лепне съхнещата влага?

Ще бъда ли мечтател бързоног -
следовник на еленови копита?
За образ и подобие на Бог -
животът не напомня ли възхита?

За шепа дъжд и късче от скала
дали мечтата всякога си струва?
Тя даже век да чака би могла,
но кой ли там, по стръмното, векува?

Не става ли съдбата пътепис,
довършен от потомците на вяра?
Достигнах вече синята си вис...
Докоснах до сърцето си олтара.

Не път широк духът ми сътвори.
Върхът, по право, винаги е тесен.
Еленът, щом нозете умори,
превръща се на птица. И е песен.

(Птицата в теб)

ТЪЖНИЯТ ЗАЛЕЗ НА РОБА

Някой ден може залез да скрие
стихотворните мисли от мен.
И света тъмнина да обвие
под покрова си мрачно-студен.

А душите без лъч да се лутат,
ослепели в измама и злост,
без да спомнят, дори за минута,
че за тях се е разпнал Христос.

В дълго време от двадесет века
се изтекоха бездни с води.
Нечовешкото сграбчи човека,
а пък разума - бяс подлуди.

Святостта се превърна на кръпка.
Любовта остудя в ураган.
Съвестта като дрипа се стъпка
и правдивият бе поруган...

Този свят помрачен - не вещая.
Зъл вестител зове се зловещ.
Но пък вижда се в бъдното края,
щом презират най-малката свещ.

Щом кандилото гасне в прокоба
и клеймо за безбожния век -
идва тъжният залез на роба,
не поискал да бъде Човек.

(Бакърена паничка)

ПОТЪВАЙ ВДЪН ЗЕМЯ!

С лукавия не сядам на комар.
Не смятайте, че отказът е право.
Търкулне ли се властният му зар -
мнозина дърпа и обвързва здраво.

А после - като кукла на конци
плененият сърцето си обрича.
Да бъде жив мъртвец сред мъртъвци
и някак си смъртта да му прилича.

Не бих попитал Гьоте за това -
как точно Мефистофел съблазнява,
но стига ми, че моята глава
венец от тръни не смени за слава.

Че няма даже за едничък миг
да шепна зов сред демоничен хаос.
И в ноктите на древния циник
не ще да бъда ученият Фауст.

Защо ли? Ами аз си падам прост
и дивно ме владее простотата.
Абсента на лукавия си гост
не бих отпил за никаква заплата.

Той в пръстите си договор държи,
но без печат от капка Кръв Христова...
"...Поглъщай с тръпка моите лъжи!
И устните облизвай от отрова!

Аз мога този свят да ти даря.
Да стана твоят ореол, енигма.
Бъди ми гвоздей! С тебе да горя
във дупките на Божията стигма..."

Не, дяволе! Проклетият ти зар
не искам за съдба и лудост сляпа.
Превърнал си света на бит-пазар
и гнусният в сергията ти зяпа.

Дори да си на властниците цар,
в харизмата от подлост и измама -
със тебе аз не сядам на комар!
Потъвай вдън земя, и да те няма!

(Бакърена паничка)

БУРГАСКИ ВЕЧЕРИ - R.I.P, ГОГО!

Днес ни напусна Гого от Тоника!
Почивай в мир, певецо!
Ще останеш жив с песните си!


Как ми връщаш бургаските вечери -
всеки път, щом звучи песента.
И политат мечти неизречени
в остарели далечни лета.

А пък времето, хвърлило мрежите,
мили спомени сръчно плете.
И се срещат при залез копнежите
на мечтател, останал дете.

Аз не вярвам в прекършени полети.
Няма гларус, летящ без крила.
Още много усмихвай се! Моля те!
В тази тънка бургаска мъгла.

Надживял ветровете и бурите
при зеления бряг остани.
За да чуеш как в изгрева втурнати
песента ти въздъхват вълни!

(Търсач на бисери)

ДА БИ МОГЪЛ ЗАВЕТЪТ...

Какво ли още трябва да се случи
със този, оскотял от зло народ,
да би могъл Заветът да пресучи
на мъката обречения ход?

Върти се постоянното вретено.
На миналото нишката преде.
Сърцата искат да им е простено,
преди да падне тъмното перде.

И Бог отгоре всичко да задраска -
провали, хули, черни грехове.
Дори Пророк Илия със каляска
душите от кошмар да отърве.

Един последен, истински Кръстител,
в Христа да би ни всички призовал.
Горчилката ни сам да е опитал
със пушека и лепкавата кал.

Със страстите, дошли да ни разделят.
С лъжите, на които се кълнем.
И кризите, нарочени да стелят
лютива пепел в тъжния ярем.

Ще дойдеш ли в живота ни, Йоане,
че квасът фарисейски ни мори?
Свещеникът въшлив е от имане,
и Юдово се кръсти за пари.

Пилат облича римската си тога.
Варава е надлежно оправдан.
Една присъда в миг разпъва Бога
и...Тибър пак владее над Йордан.

Царете се избиват за корони.
Вълкът разкъсва слабите овце.
Грехът кове последните пирони
на Разпнатия в Святите ръце.

Да би могъл Заветът да пресучи
на мъката обречения ход -
какво ли още трябва да се случи
на този, оскотял от зло народ?

(Бакърена паничка)

БОЛИ МЕ, БРАТКО!

Боли ме, братко! Много ме боли!
И мъката в очите ми напира.
На този страшен хал не сме били -
в мизерия беднякът да умира.

Да бърка тъжно в кофите за смет
и там да търси как да оцелее...
От честност да е жалък и проклет,
понеже да открадне хич не смее.

Да гледа големеца как с кола
на мръсна газ край него профучава
и в пръски кал една присъда зла
по дрехите му диря да остава.

Боли ме, братко! Страшно ме боли!
Сърцето ми от болка ще се пръсне.
Че клетник с куче къшея дели,
но кой му пука, или кой го бръсне...

Празнуват сребролюбците банкет.
Паркети лъскат с маркови чепици.
Уискито отпиват с кубче лед.
И лед сковава техните зеници.

Животът ако нейде стане ад,
то всякога началникът е дявол.
И в ужаса на пъклената смрад
на него само злият се надява.

Боли ме, братко! Смъртно ме боли!
От демони, поклони и престоли.
Проказата в сърце не се цели,
дори Господен Меч да я заколи.

Яде ръждата злато и сребро.
А клетникът - с утеха е оттатък.
Пресъхне ли животът без Добро -
той бива кратък. Безнадеждно кратък.

Остава само смисълът отвъд,
дори до скръб сега да се изстрада:
Че злите са посочени за Съд
и земният им рай приключва в ада.

(Бакърена паничка)

ГОРЕСТ

Вървял ли си с притворени очи,
когато този свят, до гнет бездушен,
опитва всичко в теб да помрачи,
и в лютия си дим да го опуши?

Подобно призрак, сам, неприпознат,
усещал ли си как кънти стената,
когато не допускаш нечий хлад
с най-острите бодежи на злината?

И кой да би до тебе повървял,
освен едната сянка - спътник верен,
която ще те следва в гъста кал,
дори до връх, самотно покатерен?

Оставил по пътеката следа
и няколко трошици - за врабеца,
ще търсиш ли заветна свобода,
разкъсван между злия и светеца?

Събудиш ли се - кръста понеси,
дори и от съня да е измолен.
Голгота твоя дух ще ороси,
за вярата, и смисъла ти волен.

И даже самотата да крещи
в пелина на изпитата ти орис,
бъди уверен в смисленото ти,
че горното заплаща се със горест.

(Птицата в теб)

ПОТЪВАЩ КРЪСТ

Сигурно е време да потъна
като кръст, в морето изтърван.
Сън не станах на света безсънен.
Блян не бях на хората без блян.

Угнетен от тъжна безпосочност,
вързала еднаквите души,
станах тяхна плашеща нарочност -
кръстът, който скверното руши.

Плашещата жертва на Голгота,
призовала всички към Исус.
Дарът, нямащ нужда от банкнота.
Смутът и низвергнатият трус.

Дъното зове ме с гласовете
на светци, потънали без страх.
Вече нямат смисъл бреговете,
разменили вечното за прах.

Гнусният със съвести търгува
и купува вяра и талант.
Кръст съм. За света му аз не струвам,
даже да блестя като брилянт.

Сигурно е време да потъна.
Жертвата ми този свят не ще.
Идвай мое благодатно дъно,
чисто като поглед на дете!...

(Птицата в теб)

НЕ ВИ ПРИЗНАВАМ!

Не ви признавам, лъскави величия!
Не ще ви бъда роб на колене!
Тъй много са бруталните различия,
а прилика да имаше поне...

Един решил, че в "аз-а" му е славата,
от гордост сатанинска да смърди,
че в него са законът, и държавата,
а смаяните свалят му звезди.

Друг - мазна мижитурка в настъпление,
ухилено по стълбата търчи.
И уж посочва пътя накъде ни е,
но слепи са му празните очи.

А третият - в подмолната къртичина
гризе, пресуква дърпани конци.
Властта, от памтивека заобичана,
не е за сиромаси и светци.

"Разделяй и владей!" е теоремата.
Спектакъл. Кукловоди. Параван.
Борби да стават долу, на арената.
Тълпата иска своя великан.

Покварата залага на лукавите.
Измамата - на евтино менте.
Отидоха по дяволите нравите,
а времето бодлива тел плете.

Не ви признавам, бляскави величия!
Под блясъка ви лепне черен мрак.
В една земя - опоскана и ничия,
Небето нека да ми бъде праг...

(Хрониките български)